Ейдриън д'Аже: Конспирация Пекин

Къртис О’Конър се запита дали първото нападение ще бъде с биологично оръжие и дали е възможно спортистите и игрите да са набелязаните мишени. „В дълбините на вечността, откъдето беше открадната вятърната мелница“ изобщо не звучеше като бактерия или вирус, но О’Конър знаеше, че сред най-търсените терористи в американския списък малцина можеха да се сравняват с учения мюсюлманин и философ. И никой нямаше по-добра възможност от него да използва тъмния микроскопичен свят на биотероризма. Въпреки пренебрежението по лицата на президента Харисън и останалите членове на неговия кабинет О’Конър имаше усещането, че някъде в това първо закодирано предупреждение се крие действителна опасност, която Западът можеше да пренебрегне само на собствен риск.

Когато видеофилмът свърши, президентът Денвър Харисън се заигра с писалката си от масивно злато. Неотдавна се бе върнал от ранчото си край река Битъррут в Монтана и беше очевидно, че му се ще още да е там. Вместо това беше принуден да изслуша видеозаписа със заплахите на някакъв долен мюсюлмански терорист. Квадратното лице на Харисън бе хванало слънчев загар, а брадичката му стърчеше предизвикателно. Непрестанно критикуваха неговата администрация, че облагодетелства богатите, вместо да се грижи за бедните, и че постоянно измъква пари от средната класа в Америка, но тези обвинения изобщо не го засягаха, ала войната в Ирак и срещу тероризма все пак взимаше своята дан. Някога черната му коса сега беше забележимо прошарена. Президентът Харисън се вторачи във фигурата на екрана.

Държането на Кадир стана по-малко заплашително и той изглеждаше почти разумен, когато се обърна към обикновените граждани на Запада и Китай. „Западните народи и китайският народ са в смъртна опасност. Ще ми се да не беше така, но вашите водачи са арогантни и упорити, отказват да преговарят с няколкото ключови държави от мюсюлманския свят, като например Сирия и Иран. Нахлуването на Запада в Ирак доведе до смъртта на повече от четиристотин хиляди невинни иракски граждани. Вашите лидери отричат този брой, но данните бяха изнесени от вашия собствен уважаван университет «Джон Хопкинс». Пекин държи медиите и интернет под много строг контрол и мнозина на Запад не знаят какво се случва в Китай. Хиляди от моите съграждани в провинция Синдзян бяха убити от безскрупулни китайски правителствени войници“, продължи Кадир, а тъмните му очи засвяткаха гневно, когато си припомни клането на своето собствено семейство. „Китайското правителство от десетилетия преследва уйгурския народ в Синдзянския автономен район, а войната на Запада срещу тероризма предостави на властващите извинението, което им беше нужно, за да узаконят убийствата и хвърлянето на борците за свобода в затворите без съд и присъда. Пекин просто повтаря онова, което Западът разреши в Гуантанамо Бей.“

Ъгълчетата на тънките устни на президента се отпуснаха надолу, докато се опитваше да разбере посланието на Кадир. Явно заплахата нарастваше до злокобно равнище.

„Пророкът, мир нему, предсказа, че краят на света ще настъпи, когато вие, идолопоклонниците и евреите, «от всеки хълм се втурнете на тълпи срещу исляма». Днес вие на рояци се нахвърляте върху ни на всеки хълм от четирите посоки на земята. Ако вашите водачи упорстват да унищожат мюсюлманския народ, ако продължавате да унижавате Пророка, мир нему, вашата цивилизация ще бъде унищожена окончателно, както е предсказано в благочестивия Коран.“ Микробиологът затвори свещената книга пред себе си.

„11 септември беше предвестник за очакващите ви злини. Много скоро ще получите първото предупреждение и ние ще ви нападнем в дълбините под вечността. Първото предупреждение ще бъде последвано от второ, а сетне от трето и ако не се вслушате в предупрежденията на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния, ще загинете, когато самотната нишка се сплете със своя двойник.“

Центърът за контрол на заболяванията, Атланта, Джорджия

Д-р Кейт Брейтуейт носеше хирургическата си роба на голо, а върху нея син скафандър за биологична безопасност. При излизане от лабораторията с четвърта степен на биологична защита нищо не трябваше да се промъкне през душовете за дезинфекция. Макар вече да минаваше девет вечерта, Кейт Брейтуейт още не бе готова да си тръгне. Насочи се към далечния край на смъртоносната биологична лаборатория, тътрейки галошите, които защитаваха подметките на скафандъра от износване.