Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Кейт почувства странна симпатия към големия примат. Не за пръв път се замисляше за ДНК и взаимосвързаността на живота. Знаеше, че за разлика от горилите, ДНК на шимпанзетата се различава от човешката само с 1,6 процента, но не приемаше мнението на администрацията, че те дават най-голяма възможност за успех при смъртоносния опит. Кейт усети, че любимецът й е разтревожен. Съзираше тъгата в очите му. Сякаш предчувстваше какво ще се случи с него и семейството му. Кейт споделяше неговата загриженост. Колкото и умела да беше в боравенето с Variola major, експериментът, който й бе наредено да проведе, не беше правен никога преди. Тя нямаше представа как точно ще протече и колко опасен може да стане.

Асоциацията по спортна стрелба, Атланта

Срещата на военния кабинет за спешни случаи на президента Денвър Харисън беше свикана два часа след излъчването на видеозаписа на д-р Кадир по „Ал Джазира“. Все още неосведомен за видеоматериала и назначената среща, вицепрезидентът Чарлс (Чък) Болтън държеше реч пред Националната оръжейна асоциация в една от големите зали на международния конгресен център „Джорджия“. Две сили тласкаха вицепрезидента: властта и парите. Той беше главното бойно куче на ВСП, или Великата стара партия, както наричаха републиканците, откакто „Бостън Пост“ им бе измислил този прякор в края на деветнадесети век. Заради подхода му в политиката, който не допускаше „взимането на пленници“, от вицепрезидента се страхуваха както републиканците от ВСП, така и демократите. Чък Болтън беше слаб, среден на ръст. Овалното му лице беше бледо, а тънката му прошарена коса вече оредяваше. Сините му очи бяха металически твърди, а тесните като молив мустачки бяха започнали да посивяват над тънките като тапицерски игли устни. В държането на вицепрезидента Болтън нямаше и капчица топлота. Той бе един от най-могъщите хора във Вашингтон и макар досега най-високият пост да му убягваше, по-общо мнение действителната власт в президентството се упражняваше от него. Никой не изпитваше съмнения какви са позициите на вицепрезидента, като се започне от погнусата, вдъхвана му от хомосексуалистите, премине се през непоколебимата му подкрепа за забрана на абортите и на изследванията със стволови клетки и се стигне до вярата, че Америка е предопределена от съдбата да пренареди света. За Болтън светът представляваше само място за проекцията на американската мощ. Когато направи пауза в речта пред Националната оръжейна служба, един от неговите помощници се приближи и му зашепна в ухото.

— „Ал Кайда“ пусна още един видеоматериал и по този повод в Ситуационната зала на Белия дом е насрочена извънредна среща на военния кабинет. Подготвяме Главната квартира на ФБР в Атланта, там разполагат с обезопасена връзка за видеоконференции, за да участвате и вие. Ще ви бъде по-удобно, отколкото в телекомуникационния микробус.

Както конвоят на президента, така и този на неговия заместник включваше телекомуникационен микробус, натъпкан с най-модерните средства за връзка, чрез които двамата можеха да общуват от която и да е точка на земното кълбо.

— А „Еър Форс 2“? — попита вицепрезидентът.

Пилотиран от летци от Президентската група за въздушен транспорт, придадена към 89-а Транспортна ескадрила в базата на военновъздушните сили „Андрюс“ в Мериленд, Вирджиния, боингът 747–200, който обикновено се ползваше от президента и по света беше известен като „Еър Форс 1“, стоеше на пистата на международното летище на Атланта „Хартсфийлд Джексън“ на по-малко от десет минути път от тук. Беше нормална практика, когато на борда на боинга е вицепрезидентът, неговата позивна да се променя на „Еър Форс 2“.

— Няма време. Срещата започва след час. „Ал Кайда“ излъчиха видео. Господин вицепрезидент, трябва да приключите с речта си.

Вицепрезидентът кимна и се обърна отново към публиката. Всеки присъстващ беше специално избран и проверен за случая. С изключение може би само на главния политически съветник и изборен стратег на президента, Дан Еспозито, никой в администрацията не съзнаваше по-добре от вицепрезидента Болтън, че след няколко къси седмици народът на Съединените щати ще гласува. Тези избори по средата на мандата щяха да решат кой ще контролира Камарата на представителите и кой — Сената. В американските избори гласуването не е задължително и малкият брой участници можеше да предизвика изборна катастрофа. Затова подкрепата на групи като Националната оръжейна асоциация и големите църкви на евангелистката десница беше решаваща. Докато завършваше речта си, вицепрезидентът Болтън си отбеляза наум да прати съобщение на д-р Ричард Халиуел. Частната му среща с главния изпълнителен директор на фармацевтичната компания „Халиуел“ трябваше да бъде отложена за след видеоконференцията. Това означаваше да се видят късно през нощта, но по това време Болтън обикновено бе в цветущо състояние, а срещата бе важна и за двамата.