Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Докато черният брониран кадилак пътуваше по шосе №20, следван от един-единствен черен шевролет на тайните служби, мислите на вицепрезидента Болтън се отклониха от видеозаплахите на „Ал Кайда“ и се насочиха към дългосрочната опасност от китайците. Той светна лампичката за четене на плафона над задната седалка и измъкна анализа на Халиуел от кожената си чанта. Отпусна се назад в меката кожена тапицерия и започна да препрочита резюмето за висши ръководители. Анализът на Халиуел, установи той, съвпадаше със свръхсекретните доклади, които беше получил от Държавния департамент, хазната и Департамента по отбраната, но Белият дом бе напълно погълнат от войната в Ирак и средносрочните избори. Предупрежденията за надигащите се жълти китайски орди бяха много ясни, но също като предупрежденията на ЦРУ и ФБР за „Ал Кайда“ преди 11 септември бяха пренебрегвани.

Ричард Халиуел хвърли поглед на инкрустирания си с диаманти ролекс точно когато една от дузините светлини на телефонната конзола „Командер“ започна да мига. Обикновено вдигаше Симон, неговата властна и талантлива секретарка, но той се беше погрижил да я освободи за тази вечер.

— Идвам, идвам — изръмжа Халиуел.

Палмовите дървета, издигащи се покрай дългата цяла миля алея, която водеше до белите метални порти на „Халиуел“, бяха облени в острата светлина на стотици прожектори и листата им леко се полюшваха от слабия ветрец. Охраната беше предупредена от сигнала на охранителните сензори встрани от магистралата, близо до голямата емблема на „Халиуел“, която украсяваше входа от пясъчник, и камерите за нощно виждане следяха напредването на вицепрезидента по алеята.

Ричард Халиуел натисна копчето на асансьора, монтиран за негова лична употреба, и вратите му веднага се отвориха. В момента от вицепрезидента Болтън има полза, помисли си той, докато асансьорът плавно се носеше надолу към мраморното входно фоайе. Но Халиуел знаеше, че изгарящият копнеж на вицепрезидента Болтън по Белия дом най-накрая ще се сблъска с неговия собствен и това ще го принуди да действа. Когато вратите на асансьора се отвориха и той излезе от кабинета, си спомни за убийството на Кенеди в Далас. Никой не може да бъде защитен напълно.

— Това не ми харесва — промърмори ръководителят на охраната на вицепрезидента, докато партньорът му паркираше близо до внушителния главен вход на фармацевтичната компания „Халиуел“.

Специален агент Браун наблюдаваше внимателно, докато вицепрезидентът се здрависваше с Ричард Халиуел, а после огледа тъмните райони от двете страни на главната сграда с очилата си за нощно виждане. Обикновено при посещение като това осигуряваха лична охрана и придружаваха вицепрезидента до секретарската стая в офиса на лицето, което той посещаваше. Но тази вечер вицепрезидентът настоя, че това не е необходимо. Посещението беше лично и Болтън бе решен да не вдига шум около него. Дори президентът не знаеше, че е тук. А и медиите не трябваше да научат. От време на време в тях се разгаряха спекулации, че връзката на вицепрезидента с „Халиуел“ включва и значителен брой акции, което принуди Чък Болтън да изпрати лично обяснение до Капитолийския хълм.

Той наистина притежаваше значителен брой акции в различни американски компании. Успокоителните му изявления винаги следваха една и съща схема. Твърдеше, че вярва в подкрепата на американското предприемачество, но уверяваше Конгреса и Сената, че всичките му акции са под попечителството на фонд, чиито членове запълват списък, дълъг „цяла ръка“. Тази част от възнаграждението му от „Халиуел“ можеше лесно да бъде проверена, но имаше и по-съществени облаги. Болтън беше сигурен, че и най-упоритите журналисти трудно можеха да проследят специалните му банкови сметки.

Хиндукуш и Пешавар

Разузнавачът на Халид Кадир отново долови движението надолу по пътеката. Той тихо плъзна лостчето на предпазителя на положение единична стрелба и леко отпусна ръката си в ръкавица на спусъка на своя „Калашников“. После зачака, оглеждайки терена под себе си. Разузнавачът знаеше от горчив опит, че ако се разкрие на слугите на Големия сатана, те ще се оттеглят, но на тяхно място ще се появят бомбардировачите В-57, а следите от пара, които оставят подире си, ще отразят лунната светлина. Свистене щеше да възвести смъртоносния дъжд от тонове експлозиви, които щяха да разломят покоя и красотата на Хиндукуш. Още на зазоряване подобно на рояк разгневени оси щяха да се появят и бойните хеликоптери, претърсващи хълмовете за някакви признаци на живот.