Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Кейт отново се завъртя в съня си и подсъзнанието й се насочи към площад „Тянанмън“. Застанала пред портата Тиан, която отделяше площада от Забранения град, Кейт зяпаше на юг над огромната, покрита със сняг шир на най-големия павиран площад в света, проектиран да побира един милион души. Но сега той беше призрачно пуст. В далечината десетки хиляди хора бягаха от града. В центъра на пустия площад се издигаше 38-метровата кула на Паметника на народните герои. Отвъд нея в южния край Кейт виждаше мавзолея на Мао Дзедун, голяма ниска сграда, подпряна с колони, в която лежеше тялото на безмилостния тиранин, покрито с розов стъклен похлупак. Над западния край на площада властваше Великият народен дом, а източната му част беше затворена от Националния музей на Китай. Покривът му бе окичен с десетина национални знамена с големи жълти звезди и четири по-малки в ъглите. Големите павета сякаш мърдаха и причината хората да бягат скоро се изясни. Снегът върху големия площад се движеше, покрит с милиони извиващи се смъртоносни вируси ебола. Дългите тънки нишки се къдреха по краищата и Кейт можеше да види фината структура на капсидите, протеиновото покритие, което защитаваше нуклеиновата киселина на вируса — друга характерна черта на филовируса 8 8 Вирус от семейство Filoviridae. — Б.пр. , за който нямаше известно лечение.

Изображението на площад „Тянанмън“ избледня и бе заменено от това на Забранения град и огромните пагоди на стария императорски дворец. Неравни, прилични на гранати вируси на едрата шарка подскачаха надолу по стъпалата на Тайхе Диан, Залата на върховната хармония, и се търкулваха в огромния, покрит със сняг двор. Още хиляди хора бягаха пред едрата шарка и ебола, а телата им бяха покрити с пукащи се кървави пришки. От всеки телесен отвор течеше кръв.

Уплашена от съня си, Кейт седна в леглото и се зачуди какво може да означава. Погледна часовника и установи, че е спала по-малко от два часа. Едва минаваше единадесет. Ако знаеше, че предстои среща между вицепрезидента на Съединените щати и Ричард Халиуел, щеше да се сети, че космосът я предупреждава за онова, което ще се случи.

Халиуел Тауър, Атланта

Докладът беше озаглавен „Китайската заплаха — едно азиатско цунами“. Ричард Халиуел плъзна анализа, който беше поръчал, настрана по огромното си орехово писалище и се облегна назад в големия червен кожен стол. На облегалката, която се издигаше над главата му, бе щампована емблемата на „Халиуел“ — едно голямо златно Х, подобно на жълтото М на „Макдоналдс“. Това беше търговска марка, която се разпознаваше навсякъде по света.

Главният изпълнителен директор на фармацевтичната компания „Халиуел“ се извисяваше над повечето хора и имаше неповторима индивидуалност. Носът му бе остър, подчертавайки неговата арогантност, а сивите очи — стоманено твърди. Червеникавата му коса вече започваше да посивява, нищо че беше само на петдесет и пет, но подходящата боя и посещенията на неговия личен фризьор Романо през две седмици прикриваха това от външния свят. От дълго време Халиуел трупаше допълнителни килограми и шкембето му беше започнало да увисва. Таблетките за отслабване не действаха и въпреки дразнещите настоявания на личния си лекар Ричард Халиуел изобщо не бе стъпвал в добре оборудвания гимнастически салон в мазето на Халиуел Тауър от откриването му преди пет години. Преди две години си беше направил лифтинг при един от най-скъпите козметични хирурзи в Лос Анджелис. Увисналата кожа и бръчките бяха опънати и като изключим едно слабо стягане около очите и по краищата на квадратното му лице, Халиуел бе уверен, че хората не са разбрали и за това. Той беше недоволен и от още един свой физически атрибут и винаги се беше борил да отблъсква тази несигурност.

Халиуел завъртя стола си, за да се обърне с лице към панорамния прозорец от пода до тавана. Огромният му офис представляваше цял комплекс и заемаше изцяло тридесет и седмия етаж на Халиуел Тауър. От офиса се откриваха невероятни гледки към националния парк „Стоун“ и най-големите в света барелефи от едната страна на планинския връх: високите тридесет метра гранитни фигури на водачите на конфедерацията Робърт И. Лий, Джеферсън Дейвис и Стоунуол Джексън на коне. Халиуел се вторачи, без да вижда, в далечните светлини на централния делови квартал на Атланта. Обсебен от заплахата откъм Китай и дълбоко вярващ в превъзходството на Съединените американски щати, той отново се замисли върху заключенията в доклада. Населението на Атланта Сити беше едва четиристотин и седемдесет хиляди, а в целите Съединени щати имаше само девет града с население повече от един милион. Според доклада върху писалището му, населението на Китай бързо се приближаваше към числото един и половина милиарда. Жителите на Пекин и кварталите около него бяха почти четиринадесет милиона и през последното десетилетие се бяха увеличили с удивителните 27,3 процента. Освен с Пекин Китай се гордееше с още сто и петдесет мегаградове. Халиуел беше изпратил копие от този анализ на вицепрезидента. Докладът бе подготвен от някои от най-проницателните изследователи в областта на бизнеса, икономиката и сигурността в Щатите и техните заключения само потвърдиха страховете на Халиуел. Всички анализатори прогнозираха, че след две десетилетия, а дори може би и по-малко, юанът ще заеме мястото на долара като основна световна валута. Нещо по-важно, китайците вече правеха големи набези по световните пазари и сега най-голямата единична заплаха за международното господство на фармацевтичната компания „Халиуел“ бяха азиатците. Поведението на Ричард Халиуел беше хладно и пресметливо. Ако не се направеше нещо, за да бъдат спрени тези малки жълтокожи копелета с дръпнати очи, след двадесетина години, или дори по-малко, те щяха заемат мястото на Съединените щати като най-могъщата нация на земята. Цените на петрола вече скочиха до небесата заради ненаситния апетит на Китай, а Вашингтон правеше пълни глупости по въпроса, помисли си той гневно. Медиите могат и да смятат тероризма за най-голямата заплаха за американския начин на живот, но за д-р Ричард Халиуел нямаше никакво съмнение, че китайското чудовище беше много по-страшно от изостаналите терористи с навити на главите парцали. Халиуел вече беше взел решение, че китайците трябва да бъдат спрени веднъж завинаги. Залогът беше не нещо друго, а мястото на Америка като лидер на света. За Ричард Халиуел свят, воден от китайците, беше напълно немислим.