Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Нещо определено ли имаш предвид? — Ричард Халиуел вече беше намислил нещо, но му липсваше един жизненоважен елемент.

Вицепрезидентът сниши глас.

— Офисът ти проверяван ли е за подслушване?

Халиуел кимна.

— Да, миналата седмица.

Главният финансов директор на „Халиуел“, който все още беше в кабинета си два етажа по-надолу, нагласи слушалките на ушите си. Проверката на офиса на главния изпълнителен директор беше рутинна задача, за която Алън Фераро се грижеше да узнава навреме.

— Мислех си, че ако в Пекин възникнат сериозни притеснения за здравето на хората няколко месеца преди игрите, паниката ще отнеме малко от лустрото на проявата.

— Ще е нужно нещо повече от притеснения, Чък. Нещо като едра шарка или ебола, въпреки че с този вирус има проблеми.

Д-р Ричард Халиуел, един от най-безскрупулните националисти, притежавали някога икономическа власт в Америка, вече бе обмислил в подробности своя сценарий и наблюдаваше внимателно и за най-малкия признак на несъгласие у също толкова безскрупулния вицепрезидент. Болтън дори не трепна.

— За разлика от едрата шарка, която може да бъде предадена чрез кихане или кашлица, ебола може се предава само чрез пряк досег със заразен човек или чрез телесните течности — обясни Халиуел. Въпреки че през по-голямата част от времето си беше зает да поддържа надмощието на фармацевтичния концерн „Халиуел“ на световните пазари, той бе и много опитен биохимик, и единственият учен сред стотиците служители на „Халиуел“ по света, квалифициран да работи в лаборатория с четвърта степен на защита. И все още не възнамеряваше да се оттегли от активна работа. — Ако използваме едра шарка, китайците ще ни натиснат за ваксина. Макар че това би могло да се окаже доходоносно — добави той презрително. — Ваксинирането и строгият контрол по света ще спрат епидемията. От друга страна, за ебола няма ваксина. Ако ебола се кръстоса с едрата шарка, китайците ще трябва да се оправят със супервирус, който се предава много лесно. Бихме могли да твърдим, че по ваксината още се работи, дори ако за нашите хора тя е готова.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Къртис О’Конър се облегна назад на стола и скръсти ръце зад тила си. Слънцето отдавна се беше изнесло от спокойната повърхност на река Потомак и лампите в новата главна квартира на ЦРУ пронизваха нощта, спуснала се над моравите и езерцето с рибки в двора. В последната заплаха на д-р Халид Кадир нямаше никакъв логически смисъл и Къртис придоби неприятното усещане, че уйгурът съвсем не се шегува. Секретарят по отбраната беше още по-малко логичен, припомни си Къртис, с неговите налудничави идеи за вятърните мелници и нападението срещу Холандия. Те само подкрепяха лошото мнение, което О’Конър имаше за повечето политици.

Ирландецът завъртя стола и се втренчи в нощта, откъсвайки мислите си от възможните цели, за да ги насочи към видовете атаки, които „Ал Кайда“ би могла да подготви. Припомни си бурната среща в Ситуационната зала в Белия дом, която се бе състояла преди няколко месеца. Тогава той информира военния кабинет за два доклада. Първият беше за опасността от биологична атака срещу Съединените щати чрез използването на антракс и нов вид едра шарка, а във втория агентите на ЦРУ в Москва информираха за възможното бягство на един учен от Русия.

И двата доклада бяха дошли от един и същ източник и О’Конър препоръча предпазливост. Донесенията от единични източници, особено ако тяхната надеждност бе несигурна, трябваше да бъдат потвърдени от поне още един източник. Това бе едно от основните правила на разузнавателните служби по цял свят и Къртис беше поискал да го приложи, преди да докладва на Белия дом. Новият директор на ЦРУ обаче не се съгласи, защото Дан Еспозито настоявал да бъде информиран за всяка новопоявила се заплаха. Ястребите — вицепрезидентът, секретарят по отбраната и Еспозито, бяха повели другите, искаха отмъщение и да се „борим с огън срещу огъня“. Къртис отново подкрепи държавния секретар, един самотен глас на разума в кабинета, убеден, че съкрушителната военна мощ на Америка ще победи. О’Конър си спомняше всичко добре. Срещата за антракса беше разгорещена още от самото начало.

По време на срещата Къртис О’Конър не се нуждаеше от справка с бележките си. Спомняше си дума по дума заплахите с антракса и едрата шарка, които уж идваха от „Ал Кайда“, както и телеграмите от Москва.