Дейвид Балдачи - Ден нула

Пулър погледна към Коул, която не откъсваше очи от лицето му. В стаята не беше горещо, но по челото й бяха избили капчици пот. Една от тях се плъзна надолу по бузата й. И неговото лице лепнеше от пот.

— Вентилационните шахти — промълви Ларимор.

— Да? — изправи гръб Пулър.

— В обекта не биваше да попада прах, освен това се нуждаехме от постоянно пречистване на въздуха. За целта разполагахме с най-добрата вентилационна система за онова време. Шахтите бяха прокопани в източната и западната част. Филтриращата инсталация беше впечатляваща, но по редица причини беше монтирана извън обекта. Съоръжението нямаше прозорци и други отвори и вътре ставаше доста горещо, особено по това време на годината.

— Искам да знам къде точно се намират шахтите и къде е била монтирана системата за филтриране — каза с напрегнат глас Пулър.

— За шахтите не мога да бъда категоричен. Все пак съм бил там преди повече от четирийсет години, синко. Паметта ми изневерява. Но със сигурност си спомням къде се намира системата за филтриране, която черпи въздух директно от шахтите. Последните са доста големи и позволяват на висок човек да се изправи в цял ръст в тях.

— Къде е инсталацията за филтриране? — бързо попита Пулър.

— Точно под сградата на пожарната.

Пулър и Коул се спогледаха.

— Преценихме, че това е най-подходящото място — продължи Ларимор. — При тези инсталации винаги съществува опасност от пожар и е добре огнеборците да са наблизо. Те дежуреха двайсет и четири часа в денонощието, а самата инсталация беше оборудвана със система за ранно предупреждение.

— Как се стига до нея през сградата на пожарната?

— Вече сте били в нея, нали?

— Да.

— Обърнахте ли внимание на дървените шкафчета? Имам предвид онези отдясно, в самия гараж.

— Да.

— В последното от тях вляво има една ръчка. Не можете да я видите, ако не знаете, че е там. Скрита е зад метален капак горе вляво. При натиск се завърта на пантите си. Зад него е ръчката, която измества надясно целия ред шкафчета. Надолу води тясна, но сигурна стълба, истински шедьовър на инженерната мисъл. По нея се стига до филтриращия блок, който е свързан с шахтите.

— Много ви благодаря, мистър Ларимор.

— Трябва да имате предвид няколко неща, агент Пулър. Преди всичко ще ви е нужно облекло за радиационна защита с възможно най-добрите филтри. Ще ви трябват и фенери, защото долу е тъмно. Плутониевите и урановите пити са запечатани във варели с оловно покритие. Плутониевите са маркирани с череп и кръстосани кости в червено, а урановите — в синьо.

— Значи говорим за пити?

— Точно така. Наименованието „гориво“ е малко подвеждащо. Уранът и плутоният са във формата на кръгли пити. Силно радиоактивни, особено плутоният. Работниците в обекта използваха механични ръце, а самите те бяха скрити зад защитни екрани. Съмнявам се, че ще останете незасегнати от радиацията, дори и с най-доброто предпазно облекло. И още нещо, агент Пулър…

— Да?

— Желая ти късмет, синко. Със сигурност ще се нуждаеш от него.

Пулър стоеше пред напуканото огледало в банята на мотелската стая. Все още беше с камуфлажното си облекло, а лицето му беше нашарено с черни и зелени ивици боя. Двата пистолета М11 бяха в кобурите отпред и отзад на колана, всеки с патрон в цевта. През гърдите му беше преметнат автоматът МП5. В страничните джобове на панталона си имаше четири резервни пълнителя. Стоеше пред огледалото леко приведен, за да се вижда цялата му глава.

В Близкия изток огледалата бяха рядкост, особено на бойното поле. Той си беше приспособил парче обикновено стъкло, намазано от едната страна с почистващ гел. Така стъклото улавяше светлината и му позволяваше да се оглежда. Част от хората му се чудеха защо му е нужно това преди бой, но той не си губеше времето в обяснения. Причината беше проста. Искаше да види в огледалото един истински воин, готов да умре за каузата си. В Ирак и Афганистан беше по-лесно. Там черпеше мотивация по най-обикновения начин — от човека до себе си, когото трябваше да защитава дори с цената на живота си.

След краткия ритуал той изгаси осветлението и заключи вратата. Отвори багажника на колата си и провери съдържанието му. Всичко необходимо за операцията беше там, включително няколко допълнителни неща, осигурени от Коул. Запали мотора и включи на скорост. Имаше чувството, че са изминали месеци, а не няколко дни, откакто бе дошъл в Дрейк. И тогава жегата беше непоносима, както сега.