Дейвид Балдачи - Ден нула

Гласът на Ларимор изпълни стаята.

— Получих назначение в Дрейк, защото обектът там беше последното съоръжение от програмата за ядрено въоръжаване на страната. Аз съм атомен физик, по онова време работех в Лос Аламос и участвах в разработката на бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. В случая обаче говорим за шейсетте години, когато вече бяхме доста по-напреднали. Но все още не знаехме много за термоядрените оръжия. Бомбата над Хирошима беше от артилерийски тип, детска играчка в сравнение с това, което имаме днес. Малко по-късно руснаците взривиха своята водородна „Цар Бомба“. Нейната мощност беше петдесет мегатона, най-голямата до момента и достатъчна да унищожи цяла държава.

Коул се облегна назад и притисна с ръце гърдите си.

— В един секретен доклад пише, че обектът е произвеждал компоненти за ядрено оръжие — каза Пулър. — Споменава се за възможност от остатъчна радиация, но нищо повече.

— Това не отговаря на истината — отвърна Ларимор. — Но не съм изненадан от съществуването на подобни доклади. Военните винаги държат да заличават следите си. А в онези години правилата на играта бяха много по-либерални.

— И така, вие сте произвеждали ядрено гориво за бойни глави на принципа на имплозията, така ли? — попита Пулър.

— Работехме с един подизпълнител на Министерството на отбраната. Името му няма да ви говори нищо, защото фирмата отдавна беше погълната, а компанията, която го купи, беше препродавана няколко пъти.

Усетил, че Ларимор поема по пътеката на спомените, Пулър побърза да го прекъсне:

— Споменахте, че Дрейк е кървяща рана за вас. Защо?

— Заради начина, по който се появихме там да изградим онова чудовище, без да казваме на никого. Докарахме работници отвън и им забранихме всякакви контакти с местните. Следяхме ги, когато отскачаха до градчето. Времената бяха такива. Тотална параноя.

— И днес не е по-различно — отвърна Пулър. — Това ли беше единствената причина за притесненията ви?

— Не. Разстроих се и от начина, по който оставихме нещата.

— Имате предвид бетонния купол, дебел цял метър?

— Какво говорите, за бога!

— Не знаехте ли?

— Не. Обектът трябваше да бъде демонтиран и изнесен от там до последната молекула. Това се налагаше поради материалите, които използвахме.

— Но те все още са там. Поне аз мисля така. Покрити от огромен бетонен купол. Не мога да определя точната площ, но е много голяма.

— Какво са си въобразявали, да ги вземат мътните?

— А как е станало така, че вие не знаете нищо за това?

— Аз си свърших работата, която беше част от закриването на съоръжението. После ме прехвърлиха на друг обект, далеч на юг. Действително бях надзорник от страна на военните, но всичко се ръководеше от частната фирма. Генералите просто подписваха техните искания.

— Очевидно едно от тези искания е било запечатване на обекта, вместо демонтирането му. Защо?

Човекът насреща мълчеше.

— Мистър Ларимор?

— Тук съм.

— Искам отговор на този въпрос.

— Напуснал съм службата преди много време, агент Пулър. Бях шокиран от обаждането, което получих днес. Имам добра пенсия и още няколко години да се наслаждавам на тукашното слънце. Не искам да изгубя това.

— Няма да изгубите нищо. Но ако не ми помогнете, много американци могат да изгубят живота си.

Когато проговори отново, гласът на възрастния мъж беше значително по-укрепнал.

— Вероятно има някаква връзка с причините, поради които закрихме обекта — обяви той. — Това имах предвид, като казах, че не ми хареса начинът, по който си тръгнахме.

— В смисъл?

— В смисъл, че се провалихме.

— По какъв начин? Нещо се е объркало в дифузионния процес?

— Ние не използвахме метода на газовата дифузия.

— Мислех, че за него говорим. Също като в Падука.

— Ходил ли си някога в Падука, синко?

— Не.

— Това е огромно съоръжение. Няма как да е друго, когато става въпрос за газова дифузия. Обектът в Дрейк беше много по-малък.

Пулър се обърна към Коул. В очите му имаше объркване.

— Тогава какво сте правили в Дрейк?

— Експериментирахме.

— С какво?

— Най-общо казано, опитвахме да направим суперядрено гориво за бойни глави от нов тип. Предполагам, с надеждата да унищожим Съветския съюз, преди той да унищожи нас.

Суперядрено гориво?

Пулър се втренчи в Коул, която този път не отвърна на погледа му, свела глава към пода.

— Мистър Ларимор, открих един лист в пожарната, която се намира съвсем близо до обекта — каза той.