Джон Кларксън - Лично правосъдие

— Да — каза Шон Маккой. — Ще трябва да те пратим право в ада, старче. Можеш да излезеш навън като мъж, в противен случай ще се посереш и ще изцапаш хубавия килим с кръв. Ти решаваш.

Уекслър бавно се обърна към него.

— Пусни ми ръката. Не ми харесва да ме пипаш. И няма нужда да ме водиш където и да е.

Маккой се усмихна и го пусна.

— Естествено. Върви напред и се дръж като шеф за последен път.

— Благодаря ти — отвърна Уекслър. — А сега кажи на по-малкия си брат да престане да сочи към мен с пистолета си.

— Дай на стареца малко пространство, Уилям. Остави го да се помъчи да се държи смело. Може да е забавно.

Уилям отстъпи встрани. Уекслър погледна към Кели, който поведе групата към фоайето. Двамата детективи до изхода чакаха да се присъединят към тях.

Девлин остана на мястото си и ги проследи с поглед. Кели, който вървеше напред. Шон и Уилям от двете страни на Уекслър и четиримата ченгета зад тях. След миг щяха да изчезнат. Едно продажно ченге с личната си армия, което не отговаряше нито пред обществото, нито пред закона.

Внезапно Девлин извика:

— Уекслър!

Всички спряха и Уекслър се обърна към него.

— Кого предпочиташ да убиеш сега, Уекслър, мен или Кели?

Другият втренчено го изгледа за миг, после отвърна:

— Виж ти, това е първото интересно нещо, което успя да ми кажеш и проклет да съм, ако зная отговора.

Девлин бръкна в страничния си джоб.

— Ами да разберем тогава — каза той и преди някой да успее да реагира, извади сребристия „Тарга“ и го подхвърли на Уекслър.

Времето сякаш замръзна, докато малкият пистолет летеше във въздуха, насочил се към Уекслър, като че ли беше магнит. Две секунди по-късно той бе в ръцете му и в този момент всички едновременно се раздвижиха.

Кели отскочи от Уекслър и се наниза на първия куршум, който попадне право в лявото му слепоочие, отнасяйки горната четвъртина от черепа му. Шон Маккой се хвърли, за да хване Уекслър отляво, което накара Уилям да се поколебае достатъчно време, та Уекслър да успее да стреля втори път в същия миг, в който по-малкият брат натисна спусъка. Уекслър може и да се беше опитал да се обърне, за да стреля към Девлин, но куршумът му попадна под ъгъл в гърлото на Уилям и излезе от тила му, разкъсвайки основата на мозъка и гръбначния му стълб. Куршумът на Уилям уцели Уекслър точно в гърдите и отнесе по-голямата част от сърцето му.

Четирима от шестте детективи на Кели стреляха към умиращия Уекслър, превръщайки го в кървава маса и убивайки Шон Маккой, който продължаваше да протяга ръка към пистолета му.

До последния изстрел изтекоха не повече от десет секунди, но това бе достатъчно време за Девлин, който сграбчи най-близкия до него детектив за шията и го дръпна пред себе си като щит. Преди някой да успее да го спре, той силно притисна 45-милиметровия си пистолет в слепоочието му.

Ушите на всички присъстващи пищяха от изстрелите, но Девлин извика достатъчно силно, за да го чуят:

— Вдигнете пистолетите горе и свалете предпазителите. Махнете си пръстите от спусъците, по дяволите, и не мърдайте. Направете го веднага!

Помещението се изпълни с дим и с лютия мирис на кордит. Действителността бавно започна да се фокусира и всички очи се насочиха към Девлин и заложника му. Неколцина от детективите толкова бяха свикнали да изпълняват заповеди, че наистина вдигнаха пистолетите си, но никой не свали пръст от спусъка.

Това бе опасна игра, докато Сам Зитър не излезе от кухнята до бара и не се приближи до Девлин. Носеше пистолети и в двете си ръце и застана точно между него и хората на Кели.

— Играта свърши, господа — спокойно каза той. — Сега никой не може да стреля, без да му отвърнат. След около две минути този бар ще е претъпкан до пръсване с истински ченгета. Вие, шибани скапаняци такива, имате избор. Можете веднага да се разкарате и да се помъчите да убедите началниците си, че никога не сте били тук, или да приберете пистолетите, да седнете и да се напънете да съчините някаква измислица преди шефовете ви да пристигнат. Предлагам ви да седнете.

Девлин свали пистолета си от ченгето, което използваше като щит, насочи го към другите детективи и леко побутна мъжа към един стол. Двамата със Зитър държаха в готовност оръжието си и следяха как ченгетата сядат на местата си. Нямаше нужда да им повтарят.

Трябваше им по-голямата част от нощта само за да започнат да разчистват цялата каша. Четирите трупа, един от които на заместник-инспектор от полицията, накараха много хора да задават въпроси. Зитър и Девлин казаха, че ще окажат пълно съдействие на разследването, но само в присъствието на адвокатите си. Пръв пристигна адвокатът на детектива. Всички седнаха и в продължение на няколко часа играха на тънката игра, състояща се в това да съобщят на полицията и окръжния заместник-прокурор каквото трябваше да знаят за лошите типове, без да вредят на добрите.