Джон Кларксън - Лично правосъдие

— Причинихте ми значителни неприятности, господин Девлин — най-после каза Уекслър. — Пребихте двама от най-силните ми хора. Отнехте ми удоволствието, което получавах от услугите на г-ца Сюзън. И нанесохте огромни щети на няколко от заведенията ми. — Той се наведе напред. — Искам да зная защо.

— Защото преби брат ми.

— Не бъдете смешен.

— И защото причини болка на Дарил Оустън. А после се опита да хванеш мен и Сюзън Ферленгети.

Уекслър понечи да го прекъсне, но той продължи:

— И защото си мислиш, че можеш да тормозиш когото си искаш, тъй като имаш малко пари и продажно ченге, което да те закриля.

— Това ли е отговорът ти?

— Да.

— Но ти ще докажеш, че не съм бил прав. Ще докажеш, че не мога да правя всички тези неща. Нали?

— Да. Така е.

— Дали си оглупял от това, че се мъчиш да се правиш на мъж, или просто не ти пука какво ще стане с теб?

— Вече изчерпа въпросите си, Уекслър.

— Чудесно. Тогава ще ти задам въпроса и ще ти дам отговора. Въпросът, господин Девлин, е как предлагаш да ми платиш за всички поразии, които направи. А отговорът е — с живота си. Малко по малко. И ужасно болезнено. Ти ме разочарова, Девлин. Мислех си, че ще ми е много по-трудно.

— Тогава стига си говорил за това, Уекслър. Хайде — убий ме.

— Няма да си цапам ръцете с теб.

— И кой ще го направи вместо теб? — Девлин посочи с глава към другите в бара. — Онези лакеи на Кели ли?

Той се изправи. Уекслър се огледа в очакване да види как хората на ирландеца го обкръжават. Девлин заобиколи масата и застана до него. Ченгетата на Кели не бяха помръднали.

— И кога ще стане това, Уекслър? — попита той.

Спокойствието на Уекслър за първи път му изневери.

— Седни си на стола — каза той, като леко заекна. — Няма да ходиш никъде.

Девлин се наведе към него.

— Кой ще ме спре? Ти ли? Струва ми се, че ти си мъртвият, Уекслър. Просто още не си паднал на земята.

Уекслър нямаше представа защо хората на Кели не спират Девлин, но не можеше да го остави да се измъкне. Той бръкна под сакото си, но Девлин заби юмрук в гърдите му. Уекслър се преви на две и едва си пое дъх. Не беше в състояние да каже нито дума.

Девлин бръкна под сакото му и извади малък, посребрен пистолет — 25-милиметров автоматичен „Тарга“. Пъхна го в джоба на сакото си и впи очи в тила на Уекслър. Изведнъж цялото му тяло се напрегна от връхлетялата го ярост. Помисли си за брат си, за Сюзън, за Дарил. Помисли си за цялата мъка, която Уекслър бе причинил. Изпитваше непреодолимо желание да смачка главата му така, както бяха разбили главата на брат му. Да го удари толкова силно, че мозъкът да се разтърси в черепа му.

Сви десния си юмрук и тъкмо се готвеше да го удари, когато чу до ухото си тих ирландски глас. В същото време усети, че до все още болящите го ребра се притиска твърдото дуло на пистолет.

— Успокойте се, господин Девлин, моля ви — каза му Шон Маккой. — Не можем да допуснем каквото и да е явно насилие, нали?

Погледът на Девлин се проясни и той видя Шон застанал от лявата му страна и по-малкия брат Уилям отдясно. Уилям силно притискаше пистолета си в него. Вдясно зад тях стоеше заместник-инспектор Патрик Кели.

— Ако направите нещо необмислено, ще се наложи да ви застреляме — каза Шон. — Нямам намерение да ви предупреждавам повторно, господин Девлин. Вие сте адски опасен човек.

Девлин се отпусна и остави яростта да се разсее.

Кели пристъпи към него.

— Причинихте ни достатъчно неприятности, приятелю — рече той. — Не проваляйте плана си пред самия край. Отдръпнете се и оставете мен и хората ми да се заемем с това.

Девлин леко разпери ръце с длани към него и отстъпи три крачки назад, отдалечавайки се от Уилям Маккой и пистолета му.

Уекслър се беше съвзел от удара и рязко се изправи.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Кели той.

Братята Маккой тръгнаха към него. Шон хвана дясната му ръка, а Уилям застана отляво, вдигнал пистолета си на сантиметри от Уекслър. Неколцина от детективите на Кели също се приближиха. Останалите хора в бара виждаха, че Уекслър е обкръжен, но никой не забелязваше оръжието.

Уекслър не обръщаше внимание на никой друг, освен на заместник-инспектора. Той внимателно изплюваше всяка дума, едва овладявайки ледения си глас.

— Какво правиш, Патрик? Какво правиш, по дяволите?

— Изглежда ти и горилите ти сте забъркали страхотна каша, Робърт. Причинихте прекалено много неприятности. Старият Девлин ти хвана спатиите и аз не мога да ти позволя да излагаш на опасност бизнеса. Ще трябва да поразчистим малко боклука.