Джон Вердън - Намисли си число

Мелъри вдигна ръка и повика млада жена, застанала до каната с кафе:

— А, Кийра, би ли ми направила огромната услуга да ми намериш Джъстин?

— Естествено! — отвърна тя без колебание, направи пирует и се отправи да изпълни задачата.

— Кой е Джъстин? — поинтересува се Гърни.

— Един млад човек, който все повече ми помага. Почти не мога да се справям без него. Първоначално дойде тук като гост. Тогава беше на двайсет и една — това е минималната възраст, за да приемем някого. Върна се три пъти, като на третия остана за постоянно.

— Какво прави?

— Предполагам, че най-добре ще го опиша, ако кажа, че върши каквото върша и аз.

Гърни го изгледа озадачено.

— От първото си посещение Джъстин бе на правилната дължина на вълната — веднага възприемаше, каквото казвах, с всичките му нюанси. Съобразителен млад мъж, прекрасно попълнение и голяма помощ за всичко, което правим. Онова, на което учим хората в института, е буквално създадено за него — както и обратното. Той има бъдеще при нас, ако го поиска.

— Марк-младши — каза Гърни по-скоро на себе си.

— Моля?

— Звучи като идеалния син. Възприема, разбира и оценява всичко, което му предлагаш.

Спретнат и интелигентен на вид млад мъж влезе в стаята и тръгна към тях.

— Джъстин, искам да те запозная с един стар приятел, Дейв Гърни.

Младият мъж протегна ръка с комбинация от топлина и срамежливост.

След като се здрависаха, Мелъри отведе Джъстин настрани и му каза с тих глас:

— Искам да поемеш следващата част, да им дадеш примери за вътрешни дихотомии 4 4 Дихотомия — раздвояване, противопоставяне. — Б.пр. .

— С удоволствие — съгласи се младежът.

Гърни изчака Джъстин да отиде за кафе, след което заяви на Мелъри:

— Ако имаш време, бих искал да се обадиш на един човек, преди да си тръгна.

— Да се върнем в къщата. — Явно беше, че Мелъри желае да постави дистанция между гостите си и всичко, което би могло да е свързано с настоящите му затруднения.

По пътя към къщата Гърни обясни, че иска от него да се обади на Грегъри Дърмот и да поиска повече подробности за историята и сигурността на пощенската му кутия, както и всичко друго, което си спомня за получаването на чека от 289.87 долара на името на Х. Арибда, който бе върнал на Мелъри. По-точно — има ли друг човек от фирмата на Дърмот правото да отключва кутията? Дърмот винаги ли държи при себе си ключа? Има ли втори ключ? Кога е наел кутията, от колко време я ползва? Случвало ли се е друг път да получава в нея поща със сбъркан адрес? Да е получавал някога чек, за който няма обяснение? Дали имената Арибда, Харибда или Марк Мелъри му говорят нещо? Някога да са му споменавали за Института за духовно обновление?

Точно когато на Мелъри започна да му идва в повече, Гърни извади от джоба си една индекс карта и му я подаде:

— Всички въпроси са тук. Господин Дърмот може и да не иска да отговори на всичките, но си струва да опитаме.

Докато вървяха сред лехите от увехнали и вехнещи цветя, Мелъри като че потъваше все повече в тревогите си. Когато стигнаха до патиото зад елегантния му дом, той спря и заговори, снижавайки гласа си, като че се притесняваше да не ги подслушват:

— Миналата нощ не спах изобщо. Тая работа с числото деветнайсет направо ме побърка.

— Не ти ли хрумна някаква връзка? Не се ли сещаш какво значение има за теб?

— Нищо съществено. Разни глупости. Веднъж един терапевт ми даде списък от двайсет въпроса, темата беше „Имате ли проблем с пиенето?“, а аз отговорих с „да“ на деветнайсет от тях. Първата ми съпруга беше на деветнайсет, когато се оженихме. Такива неща — случайни асоциации, нищо, за което човек да може да предвиди, че ще се сетя, независимо колко добре ме познава.

— Въпреки това той го е направил.

— Точно това ме побърква! Погледни фактите. В пощенската ми кутия е оставен запечатан плик. Получавам телефонно обаждане и ми се казва да си намисля, което число искам. Избирам деветнайсет. Отивам до кутията, вземам плика, а в писмото в него се споменава деветнайсет! Точно числото, което ми е хрумнало! Можеше да си помисля за две хиляди деветстотин петдесет и едно. Но помислих за деветнайсет и това бе числото в писмото. Казваш, че ЕСВ — екстрасензорните възприятия, са глупости, но как ще обясниш това по друг начин?!

Гърни отговори с тон, който беше толкова спокоен, колкото този на Мелъри — възбуден.

— Нещо липсва в представата ни за случилото си. Разглеждаме проблема по начин, заради който задаваме погрешни въпроси.