Джон Вердън - Намисли си число

Мелъри замълча за няколко секунди, за да могат да възприемат коментарите му, след което продължи:

— Ето какво искам да направите. Подгответе списък на хората, които не можете да понасяте, хора, на които сте ядосани, хора, които са ви сторили нещо лошо — и се запитайте: „Как се озовах в това положение? Как се обвързах с тези хора? Какви бяха мотивите ми? Как биха изглеждали на един обективен наблюдател действията ми в тази ситуация?“. Недейте — повтарям, недейте да се фокусирате върху ужасните неща, които е направил този друг човек. Не търсим някого, когото да обвиним. Това сме правили през целия си живот и то не ни е довело доникъде. Единственото, което сме получили по този начин, е един дълъг списък с хора, които да обвиняваме за всичко, което се е обърквало през живота ни! Дълъг и безполезен списък! Истинският въпрос, единственият въпрос, който има значение, е: Къде е моето място в това? Как отворих вратата, която води в тази стая? Когато аз бях на девет, отворих вратата чрез лъжата си — за да спечеля възхищение. А вие как отворихте вратата?

Дребната жена, която беше нагрубила Гърни, все повече се смущаваше. Тя несигурно вдигна ръка и запита:

— А няма ли такива случаи понякога, когато някой зъл човек прави нещо ужасно на добър и невинен човек, влиза в къщата му и го ограбва, да речем? Това не би било по вина на добрия човек, нали?

Мелъри се усмихна:

— Наистина на добрите хора понякога им се случват лоши неща. Но тези хора не прекарват остатъка от живота си в скърцане със зъби заради случилото се, нито преповтарят отново и отново в ума си ужасяващия спомен за грабежа. Личните сблъсъци, които ни разстройват най-много, онези, от които сякаш не можем да се отърсим, са сблъсъците, в които сме изиграли роля, която не искаме да си признаем. Това е причината болката да не спира — защото отказваме да погледнем към източника й. Не можем да я отхвърлим, защото отказваме да видим точката, в която тя се свързва с нас.

Мелъри затвори очи, като че събираше сили да продължи:

— Най-силна болка през живота ни причиняват грешките, които отказваме да признаем, нещата, които са толкова несъвместими с това кои сме, че не можем да понесем да ги видим. Така се превръщаме в двама души в една кожа, двама души, които не могат да се понасят един друг. Лъжецът и човекът, който презира лъжците. Крадецът и онзи, който мрази крадците. Няма болка, толкова страшна като тази от битката, вилнееща на подсъзнателно ниво. Бягаме от нея, но тя тича с нас. Където и да отидем, колкото и далеч да избягаме, вземаме и тази битка със себе си.

Мелъри отново бе започнал да крачи напред-назад пред камината.

— Направете каквото ви казах. Списък на всички хора, които обвинявате за проблемите в живота си. Колкото повече сте им ядосани, толкова по-добре. Запишете имената им. Колкото по-убедени сте в собствената си невинност, толкова по-добре. Напишете какво са ви направили и как и колко сте били наранени. А след това се запитайте как сте отворили вратата. Ако първата ви мисъл е, че това упражнение е безсмислено, запитайте се защо толкова ви се иска да не го правите. Помнете, че не става въпрос да опростите на другите вината, която имат. Това е работа на Бог, не ваша. Вашата работа се свежда до един въпрос: Как отворих вратата?

Той замълча и огледа стаята, като се опита да срещне погледа на колкото се може повече от слушателите си.

— Как отворих вратата? Щастието ви през остатъка от живота ви ще зависи от това, доколко честно отговорите сега на този въпрос. — Той замълча, очевидно изтощен, и обяви кратка почивка — „за кафе, чай, свеж въздух, тоалетна и така нататък“.

Докато хората се надигаха от креслата и диваните, Мелъри въпросително изгледа Гърни, който бе останал на мястото си.

— Това помогна ли? — попита го.

— Беше впечатляващо.

— По какъв начин?

— Ти си изключително добър лектор.

Мелъри кимна — жестът му не изразяваше нито скромност, нито липсата й.

— Усети ли колко крехко е всичко това?

— Имаш предвид връзката, която установяваш с гостите си? — Предполагам, че връзка е достатъчно подходяща дума, стига да назоваваш с нея комбинацията от доверие, отъждествяване, разбирателство, откритост, вяра, надежда и любов. И особено ако разбираш колко деликатни са тези цветя точно когато разцъфват за пръв път.

Гърни се затрудняваше все повече да реши какво представлява Марк Мелъри. Ако беше шарлатанин, то със сигурност бе най-добрият, когото някога бе виждал.