Джон Вердън - Намисли си число

— А кой е правилният въпрос?

— Когато разбера, ти ще си първият, който ще научи. Но ти давам гаранция, че няма да има нищо общо с ЕСВ.

Мелъри поклати глава, като жестът му приличаше повече на тик, отколкото на начин за изразяване. После погледна към задната стена на къщата си и надолу към патиото, на което бе застанал. Празният му поглед разкриваше, че няма представа как се е озовал там.

— Хайде да влезем — предложи му Гърни.

Мелъри се съвзе и като че чак сега си спомни нещо:

— Забравих… извинявай, Кеди си е тук днес следобед. Не мога… искам да кажа, може би ще е най-добре да не… Имам предвид, няма да мога да се обадя на Дърмот веднага. Ще се наложи да импровизирам по-късно.

— Но ще го направиш днес, нали?

— Да, да, разбира се — просто трябва да е в подходящия момент. Ще ти звънна веднага след като говоря с него.

Гърни кимна и се вгледа в очите му: в тях ясно се различаваше страхът, че животът му се разпада.

— Само един въпрос, преди да си тръгна. Чух те да молиш Джъстин да говори за „вътрешни дихотомии“. Зачудих се какво означава.

— Нищо не ти убягва — отбеляза Мелъри с лека гримаса. — „Дихотомия“ означава разделяне, по-точно раздвояване на нещо. Използвам го, за да опиша конфликтите в нас.

— Имаш предвид неща от типа „Джекил и Хайд“?

— Да, но това е по-дълбоко. Човешките същества са силно обременени с вътрешни конфликти. Те оформят взаимоотношенията ни с другите, създават усещане за безсилие и безизходица, съсипват живота ни.

— Дай ми някой пример.

— Мога да ти дам стотици. Най-елементарният е конфликтът между начина, по който възприемаме себе си, и онзи, по който възприемаме другите. Например, ако се караме и ти ми се развикаш, аз ще реша, че причината е в твоята неспособност да се сдържаш. Ако аз ти се разкрещя обаче, ще сметна, че причината е не в моята избухливост, а в това, че си ме провокирал — че си направил нещо, заради което ще е подходящо и дори правилно да ти се развикам.

— Интересно.

— Всички сме склонни да ставаме жертви на убеждението, че обстоятелствата покрай мен предизвикват моите проблеми, но твоите проблеми са предизвикани от собствените ти личност и характер . А това създава конфликти. Моето желание всичко да става по моя начин изглежда оправдано, докато твоето — да става по твоя начин — е инфантилно. Добър е денят, през който аз се чувствам добре, а ти също се държиш добре. Начинът, по който аз виждам нещата, е начинът, по който те стоят. Начинът, по който ти ги виждаш, е изкривен от твоите разбирания.

— Схванах идеята.

— Това е просто началото, едва докосва повърхността. Умът е всъщност купчина противоречия и конфликти. Лъжем, за да накараме другите да ни вярват. Крием истинската си същност в търсене на близост. Преследваме щастието по такъв начин, че в крайна сметка го прогонваме. Когато грешим, най-силно настояваме, че сме прави.

Мелъри се бе захванал сериозно да излага програмата си и говореше енергично и с дар слово. Дори в тази стресова ситуация тя успяваше напълно да ангажира вниманието му.

— Оставам с впечатлението — намеси се Гърни, — че говориш за някаква лична болка, а не просто за общочовешко състояние.

Мелъри кимна бавно.

— Няма по-силна болка от тази в тялото ти да живеят двама души.

У Гърни пак се появи некомфортното чувство, което идваше и си отиваше от първото посещение на Мелъри в Уолнът Кросинг насам. Сега осъзна разочаровано, че чувството е всъщност копнеж деянието да е извършено, да има местопрестъпление, което да бъде щателно претърсено и проучено, измерено и начертано на схема; да се съберат, анализират и идентифицират отпечатъци от пръсти и стъпки, косми и нишки; да се разпитат свидетели, открият заподозрени, проверят алибита, разследват взаимоотношения, да се намери оръжието и да се изследват куршумите. Никога преди не се бе оказвал замесен в такъв дразнещ и неясен от правна гледна точка случай, при който да има толкова пречки за нормалните процедури.

Докато шофираше в планината от института надолу към селото, разсъждаваше върху страховете, които се съревноваваха у Мелъри — от една страна, отмъстителен преследвач, а от другата — намеса на полицията, която би отблъснала клиентите му. Убеждението на Мелъри, че лекарството би било по-опасно от болестта, превръщаше ситуацията в патова.

Чудеше се също дали Мелъри знае повече, отколкото казва. Дали помнеше нещо, сторено в далечното минало, което би могло да е причина за настоящата кампания от инсинуации и заплахи?