Джон Вердън - Намисли си число

— Сюзън, забелязах, че говориш за човека, оставил съобщението, като за „него“ — намеси се Гърни. — Означава ли това, че си напълно сигурна, че е бил мъж?

— Така мисля.

— Той намекна ли по някакъв начин по кое време смята да се обади довечера? Даде ли някакви указания?

— Не.

— Има ли нещо друго, което да си спомняш — каквото и да е, независимо колко незначително ти се струва?

Между веждите й се появи лека бръчка.

— Побиха ме тръпки от него… останах с впечатлението, че не е особено приятен човек.

— Разгневен ли звучеше? Груб? Заплашваше ли?

— Не, съвсем не. Беше учтив, но…

Гърни я зачака да намери подходящите думи.

— Може би защото беше прекалено учтив. Или пък заради странния глас. Не съм съвсем сигурна кое точно предизвика онова притеснително усещане. Изплаши ме.

След като Сюзън напусна, Мелъри замислено се загледа в пода между краката си.

— Време е да отидеш в полицията. — Гърни реши, че това е най-подходящият момент да каже онова, което мислеше.

— Полицията в Пиъни? Божичко, самото име звучи като на кабаретно гейшоу!

Гърни не обърна внимание на несръчния му опит да се пошегува.

— Тук не става въпрос само за няколко откачени писма и едно телефонно обаждане. Имаме си работа с някой, който те мрази, който иска да се разплати с теб. Попаднал си на мерника му, а той може би се кани да дръпне спусъка.

— Наистина ли? Х. Арибда?

— По-вероятно онзи, измислил въпросния псевдоним.

И Гърни разказа на Мелъри онова, което си бе припомнил с помощта на Маделайн за Харибда в гръцката митология. Заедно с факта, че не бе успял да открие официални данни за никакъв Х. Арибда в Кънектикът или в съседните му щати, а бе използвал всички възможни търсачки и бе ровил из какви ли не сайтове.

— Водовъртеж? — запита Мелъри обезпокоено.

Гърни кимна.

— Господи! — възкликна Мелъри.

— Какво има?

— Най-ужасяващият ми страх е от удавяне.

Мелъри беше застанал край камината с ръжен в ръка и пренареждаше горящите цепеници.

— Защо се върна чекът? — започна да се чуди той отново. — Този тип изглежда толкова педантичен… Господи, само погледни почерка му — като на счетоводител е! Такъв човек не би объркал адреса. Направил го е с определена цел. Само че каква?! — Той се извърна от огъня: — Дейви, какво става, по дяволите?!

— Може ли да погледна бележката, с която се е върнал чекът? Онази, която ми прочете по телефона?

Мелъри отиде до едно малко бюро в стил „Шератон“, като все още разнасяше ръжена със себе си. Забеляза го чак когато стигна другия край на стаята.

— Божичко! — измърмори отново и се огледа, обзет от чувство на безсилие. Откри място на стената, където можеше да го облегне, след което извади от чекмеджето на бюрото един плик и го донесе на Гърни.

Пликовете отново се оказаха два — един по-голям, външен, с адреса на Мелъри отгоре му, а в него — по-малкият, който бе изпратил на Х. Арибда на пощенска кутия №49449 в Уичърли. Вътре в този плик пък се намираше личният му чек на стойност 289.87 долара. В по-големия плик имаше лист фирмена канцеларска хартия. Заглавната част на бланката съдържаше логото — „СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ ГД“, както и телефон за връзка, а под нея бе напечатано краткото съобщение, което Мелъри му бе прочел по-рано през деня. Писмото бе подписано от Грегъри Дърмот, без да е спомената длъжността му.

— Не си ли разговарял с господин Дърмот?

— Защо да го правя? Ако адресът е сбъркан, сбъркан е и толкова. Какво общо би могло да има това с човека?

— Един господ знае — промълви Гърни. — Но има смисъл да се направи. Имаш ли телефон под ръка?

Мелъри откачи от колана си последен модел „Блекбъри“ и му го подаде. Гърни набра номера от бланката. След две позвънявания се свърза с телефонен секретар: Грег Дърмот от „Системи за сигурност ГД“. Оставете името, номера си, най-подходящото време да се свържем с вас и кратко съобщение. Можете да започнете сега. Гърни изключи телефона и го бутна обратно към Мелъри.

— Трудно ще е да обясня причината за обаждането си само с кратко съобщение, записано от машина — обясни. — Не съм ти подчинен, нито адвокат, нито лицензиран частен детектив, и със сигурност не съм от полицията. И като заговорихме за това, именно от полицията имаш нужда — точно тук и точно сега.

— Само че — представи си, че именно това е целта му! Да ме притесни дотолкова, че да се обадя на полицията, да се вдигне шумотевица и да смути спокойствието на гостите ни. Възможно е именно това да иска този откаченяк — да повикам ченгетата и да настане пълен хаос! Да пусне слон в стъкларския магазин и да гледа отстрани как всичко става на сол!