Джон Вердън - Намисли си число

— Ако само това иска — отбеляза Гърни, — ти трябва да си много благодарен.

Мелъри реагира, сякаш го беше зашлевил:

— Наистина ли мислиш, че той планира да извърши нещо… нещо сериозно?

— Твърде е възможно.

Мелъри бавно кимна, като че решителността на жеста можеше да възпре страха му.

— Ще говоря с полицията — реши накрая, — но не и преди тазвечерното обаждане на Харибда или както там се нарича.

Забелязал скептицизма на Гърни, той продължи:

— Възможно е обаждането да разкрие някои неща или дори всичко; да ни даде представа с кого си имаме работа и какво иска. Може да не се наложи да замесваме полицията, а пък дори и да се наложи, ще имаме повече информация, която да им предоставим. От която и страна да го погледнеш, има смисъл да изчакаме.

Гърни знаеше, че е много важно полицаите да са на място и да проследят от първа ръка обаждането, но също така бе наясно, че в момента никакъв логичен довод не би убедил Мелъри в това. Така че реши да предприеме тактическо отстъпление — засега.

— В случай че Харибда наистина се обади довечера, би било полезно да се запише разговорът. Имаш ли нещо подходящо — и касетофон би свършил работа — което да прикачим към втори телефонен апарат?

— Имаме нещо по-добро — заяви Мелъри, — всичките ни телефони могат да записват. Става с натискането на едно-единствено копче.

Гърни го погледна любопитно.

— Чудиш се защо ни е подобна система ли? Преди няколко години имахме един доста неприятен гост. Той отправяше разни обвинения и в един момент се оказахме жертва на телефонен тормоз, като обажданията ставаха все по-разстройващи и откачени. Накратко, посъветваха ни да ги запишем. — Нещо в изражението на Гърни го накара да прекъсне историята. — О, не, не! Разбирам какво си мислиш, но не. Вярвай ми, онази бъркотия няма нищо общо със сегашната ситуация. Случаят бе разрешен много, много отдавна.

— Сигурен ли си?

— Ами въпросният човек е мъртъв. Самоуби се.

— А помниш ли онези списъци, върху които те помолих да помислиш? Списъци на взаимоотношения, включващи сериозни конфликти или обвинения?

— Няма нито едно име, което да мога да запиша в тях с чиста съвест.

— Току-що спомена конфликт, завършил със самоубийството на човек. Не смяташ ли, че това напълно отговаря на критериите?

— Тя беше много объркана, силно разстроена личност. Между пререканието й с нас, което впрочем бе плод на въображението й, и самоубийството й нямаше никаква връзка.

— Откъде знаеш?

— Виж какво, историята е сложна и много заплетена. Далеч не всичките ни посетители са пример за умствена стабилност и здраве. Нямам намерение да пиша името на всеки човек, който е казал нещо отрицателно в мое присъствие. Това е пълна лудост!

Гърни се облегна назад на стола и внимателно потърка очите си, които бяха започнали да дращят от сухия заради огъня въздух.

Когато Мелъри проговори отново, гласът му като че идваше от някакво друго място в него, едно много по-уязвимо и открито място:

— Ти използва една конкретна дума, докато описваше тези списъци. Каза, че трябва да напиша имената на хората, с които имам „неразрешени“ проблеми. Е, аз все си повтарях, че всички конфликти от миналото ми са разрешени. Но може би не са. Може би чрез „разрешени“ просто имам предвид, че вече не мисля за тях. — Той поклати глава. — Господи, Дейви, какъв е смисълът от тези списъци в крайна сметка?! Не се обиждай, но ако някое ченге с мускул вместо мозък започна да хлопа по вратите на хората и да буди старата неприязън — какво би се случило тогава? Божичко! Някога чувствал ли си се сякаш земята се изплъзва изпод краката ти?

— Става дума за това просто да се запишат имената на хартия. Това е начин да поставим твърда почва под кратката ти. Не е нужно да показваш тези имена на никого, ако не искаш. Вярвай ми — това е много полезно преживяване!

Мелъри кимна вцепенено. Личеше, че съгласието му не е охотно.

— Спомена, че не всичките ти пациенти са пример за психично здраве?

— Съвсем не съм искал да прозвучи така, сякаш това е клиника за психичноболни!

— Разбирам напълно.

— Нито даже да намекна, че нашите гости имат твърде голям брой емоционални проблеми.

— В такъв случай кои по-точно са хората, които идват тук?

— Хора с пари, които търсят душевен мир.

— И — получават ли го?

— Вярвам, че е така.

— Освен с „богати“ и „тревожни“, с какви други термини би описал клиентите си?

Мелъри сви рамене.

— Несигурни, независимо от агресивната личност, която върви ръка за ръка с успеха. Освен това не се харесват — това е основният проблем, с който се занимаваме тук.