Джон Вердън - Намисли си число

— Добър ден. Системи за сигурност ГД. Как мога да ви помогна?

— Бих желал да разговарям с господин Дърмот, ако обичате. Обажда се детектив Гърни от канцеларията на окръжния прокурор.

— Най-после! — Жарта, с която бяха произнесени думите, стряскаше. Гласът прозвуча напълно различно.

— Моля?

— Обаждате се заради чека със сбъркания адрес, нали?

— Да, всъщност е точно така, но…

— Съобщих ви преди шест дена — шест дена, за бога!

— За какво съобщихте преди шест дена?

— Не казахте ли току-що, че се обаждате заради чека?

— Нека започнем отначало, господин Дърмот. Доколкото зная, преди около десет дена Марк Мелъри е говорил с вас във връзка с един чек, който сте му върнали. Чекът е бил изпратен на името на „Х. Арибда“ на адреса на вашата пощенска кутия. Така ли е?

— Разбира се, че е така! Що за въпрос е това?! — Мъжът беше бесен.

— А като казвате, че сте съобщили за него преди шест дни, страхувам се, че не…

— Вторият!

— Получили сте втори чек?

— Не се ли обаждате заради него?

— Всъщност, сър, обаждам се, за да ви задам именно този въпрос.

— Кой?

— Дали не сте получили чек и от човек на име Албърт Шмит.

— Да, Шмит бе името на втория чек. Именно заради него се обадих. Преди шест дена!

— На кого се обадихте?

Гърни чу как човекът отсреща няколко пъти си поема дълбоко въздух, сякаш се опитваше да се сдържи да не избухне.

— Вижте какво, детектив, тук има сериозно объркване и аз съвсем не съм доволен от това. Преди шест дена се обадих на полицията, за да съобщя за притеснителна ситуация. В пощенската ми кутия се получиха три чека, адресирани до лице, за което никога не съм чувал. Сега вие ми звъните в отговор, ужким във връзка с тези чекове, но очевидно не знаете за какво ви говоря. Какво пропускам? Какво става, по дяволите?!

— На кое полицейско управление се обадихте?

— На своето, разбира се — районното управление на Уичърли! Как така не сте наясно, щом се обаждате в отговор на оплакването ми?

— Истината, сър, е, че не ви се обаждам в отговор. Звъня от щата Ню Йорк във връзка с първия чек, който сте върнали на Марк Мелъри. Не знаехме, че има и други чекове. Казахте, че са се получили още два, освен него?

— Точно така казах!

— Един от Албърт Шмит и още един — от някой друг?

— Да, детектив. Схванахте ли най-сетне?

— Напълно. Сега обаче се зачудих защо три чека със сбъркан адрес са ви обезпокоили дотолкова, че да се обадите на полицията.

— Потърсих ги, защото от пощата — тях уведомих първо — не проявиха абсолютно никакъв интерес! И преди да ме попитате защо съм се обадил в пощата, искам първо да ви кажа, че за полицай проявявате сериозно незнание по въпросите за сигурността!

— Какво имате предвид, сър?

— Аз съм в този бизнес, полицай — или детектив, или каквото сте там. Сигурността на компютърните бази данни. Имате ли някаква идея колко често се случват кражбите на самоличност? Или колко често включват незаконна употреба на чужд адрес?

— Разбирам. И какво направиха от полицията в Уичърли?

— По-малко дори от пощенския клон, ако това изобщо е възможно!

Гърни лесно си представи апатията, с която са били посрещнати телефонните обаждания на Дърмот. Три чека от непознати, изпратени в нечия пощенска кутия, не предполагаха особен риск. Нито пък изглеждаха от първостепенна важност.

— Върнахте ли втория и третия чек на подателите, както сторихте с този на Мелъри.

— Естествено! Освен това поставих в пликовете бележки, с които питах кой им е дал номера на пощенската ми кутия, но нито един от тях не благоволи да ми отговори.

— Запазихте ли името и адреса от третия чек?

— Разбира се, че го запазих.

— Трябват ми — веднага!

— Защо? Да не би да се случва нещо, за което не зная?

— И Марк Мелъри, и Албърт Шмит са мъртви. Възможно е да става дума за убийства.

— Убийства? Какво искате да кажете — убийства?! — Гласът на Дърмот бе станал писклив от напрежение.

— Може би са били убити.

— О, боже! И смятате, че това е свързано с чековете?

— Човекът, предоставил адреса на пощенската ви кутия, вероятно ще представлява интерес за следствието.

— О, божичко! Защо моят адрес? Каква връзка има това с мен?

— Добър въпрос, господин Дърмот.

— Но аз никога не съм чувал за тези хора — Марк Мелъри и Албърт Шмит!

— Кое е името на третия чек?

— Третият? О, боже! Напълно ми изхвръкна от ума.

— Казахте, че сте си го записали.

— Да, да — разбира се, че го направих! Почакайте. Ричард Карч. Да, точно така беше. Ричард Карч. К-А-Р-Ч. Сега ще намеря адреса. А, момент само — ето го! „Куори Роуд“ №349, Содъртън, Масачузетс.