Джон Вердън - Намисли си число

— Хрумна ли ти нещо? — попита той.

— Може би… хмм…

— Какво? Знаеш ли кое е цветето?

— Така мисля. Всъщност е голямо съвпадение.

— Исусе! Ще ми кажеш ли, или не?

— Освен ако не бъркам, цветето, което току-що описа, много прилича на… божур 11 11 Peony (пиъни) — божур. Името на градчето/местността, където е извършено убийството на Мелъри. — Б.пр .

Бутилката „Хайнекен“ се изплъзна от ръката му.

— Мили боже!

И след като разпита Маделайн какво представляват божурите, той тръгна към кабинета си да се обади на няколко души.

По времето, когато затвори телефона, Гърни бе успял да убеди детектив Клам, че появата на топонимичното цвете от първото убийство на сцената на второто престъпление, не може да е просто съвпадение.

Също така предложи някои действия, които да бъдат предприети без никакво отлагане. Първо, да се проведе цялостно претърсване на къщата на Шмит за странни писма и бележки, всякакви римувани текстове, всичко, написано на ръка или с червено мастило. Второ, да се предупреди съдебният лекар за комбинацията от рани — от куршум и счупена бутилка — използвана в Пиъни, в случай че поиска да погледне отново трупа на Шмит. Да се претърси основно къщата за улики от произвеждането на пистолетен изстрел или заглушаването му. Отново да се огледа имота и съседните му, както и улицата между къщата и общата ограда, за счупени бутилки, особено такива от уиски. Да се започне изготвянето на биографичен профил на Албърт Шмит, чрез който да се търсят евентуални връзки с Майк Мелъри, конфликти и врагове, правни проблеми или такива, свързани с употребата на алкохол. Накрая се усети, че „предложенията“ му звучат като нареждания, забави темпото и се извини:

— Съжалявам, Ранди. Увлякох се. Случаят Шмит си е изцяло твой. Ти отговаряш за него и съответно следващият ход ще зависи от теб. Знам, че не аз командвам, и се извинявам, че се държах така.

— Няма проблем! Впрочем, тук има един лейтенант, казва се Евърли, който твърди, че е бил в Академията заедно с някой си Дейв Гърни. Да не би да става въпрос за вас?

Гърни се засмя. Бе забравил, че Боби Евърли е разпределен в този район.

— Да, аз съм.

— В такъв случай, сър, приветствам вашия принос — когато и както и да сметнете за необходимо да се намесите. И ако решите да разпитате отново госпожа Шмит, можете да го направите по всяко време. Мисля, че подходът ви към нея бе много добър.

Ако това бе сарказъм, то той бе добре прикрит. Гърни реши да го приеме като комплимент.

— Благодаря. Няма нужда да разговарям директно с нея, но ще ти дам следния съвет. Ако се окажа отново лице в лице с нея, бих я попитал — много спокойно и небрежно — какво й е казал Господ да направи с бутилката от уиски.

— Каква бутилка?

— Онази, която може би е махнала от местопрестъплението по причини, известни само на нея. Бих я попитал по начин, който предполага, че вече зная, че бутилката е била там. Че съм сигурен, че тя я е преместила според божиите указания — и просто ми е интересно да разбера къде е. Разбира се, възможно е изобщо да не е имало бутилка от уиски. Така че, ако усетиш, че наистина няма никаква идея за какво говориш, просто смени темата.

— Сигурен сте, че целият случай ще следва модела на това в Пиъни — и следователно някъде трябва да има и бутилка от уиски?

— Така мисля. Но ако на теб не ти е удобно да подходиш така, всичко е наред. Решението си е твое.

— Струва си да опитам. Нямам много за губене. Ще ви съобщя резултата.

— Успех!

Следващият, на когото трябваше да се обади, бе Шеридън Клайн. Всеизвестното правило, че шефът ти никога не бива да разбира от друг онова, което би трябвало да е научил от теб, важеше с двойна сила за правоохранителните органи. Намери Клайн на път за регионална конференция на окръжните прокурори, която щеше да се състои в Лейк Плесид. Връзката беше лоша заради липсата на покритие на някои места, което му попречи да обясни добре съвпадението с божура и името Пиъни. Когато спря да говори, на Клайн му отне толкова време да отговори, че Гърни реши, че отново е попаднал на място, където телефонът му няма обхват. Най-накрая той все пак каза:

— Това нещо с цветето… сигурен ли си?

— Ако е просто съвпадение — отговори Гърни, — то е наистина забележително!

— Но не е стабилно доказателство. Ако се направя на адвокат на дявола, бих посочил, че съпругата ти в действителност не е видяла цветето — ти си й го описал. Да предположим, че изобщо не е божур. Какво ще правим в такъв случай? А дори и да е божур, това всъщност не доказва нищо. Бог ми е свидетел, това не е точно пробив, за който мога да свикам пресконференция. Божичко, защо не е истинско цвете? Така съмненията какъв вид е щяха да са минимални! Защо трябваше да е пластмасово?!