Джон Вердън - Намисли си число

— И дори след като проумяла, че е бил убит, все още не е искала никой да знае за бутилката?

— Не. Продължавала да мисли, че е неговата бутилка, и не искала никой да разбере, че пие отново, особено новите му приятели от клуба на алкохолиците.

— Мили боже!

— И така всичко се превръща в една ужасна каша. От друга страна, вие си получихте потвърждението, че убийствата са свързани.

Клам беше разстроен и изпълнен с противоречиви чувства. Самият Гърни много добре познаваше това състояние — точно заради него бе толкова трудно и така изтощително да си добро ченге.

— Справи се страхотно, Ранди.

— Просто направих онова, което ми казахте — отвърна Клам с характерния си забързан и напрегнат маниер. — След като прибрах бутилката, се обадих на екипа за събиране на доказателства. Накарах ги да се върнат в къщата и да преровят цялото място за писма, бележки — да проверят всичко. Попитах госпожа Шмит за чековата им книжка. Нали ми споменахте за нея тая сутрин. Тя ми я даде, но не можа да ми каже нищо полезно. Държеше я, все едно е радиоактивна. Каза, че Албърт се грижел за сметките. Тя не обичала чекове, защото на тях имало числа, а човек трябва да е внимателен с числата. Числата били дяволска работа — издърдори един куп глупости за Сатаната и други подобни религиозни дивотии. Както и да е, взех книжката, но разчитането й ще отнеме доста време. Албърт може и да е плащал сметките, но не се е старал много да води счетоводството. На кочана нямаше чекове на името на Арибда, Харибда или Сцила — това бе първото, което проверих — но това няма кой знае какво значение, защото на повечето талони от чекове нямаше имена, само суми. На някои липсваше и това, всъщност. Колкото до месечните извлечения, тя не знаеше дали в къщата има такива, но ние ще потърсим. Ще вземем и разрешението й да изискаме фотокопия от банката. Междувременно, след като вече знаем, че сме на двата ъгъла на един и същи триъгълник, има ли нещо друго, което да споделите за убийството на Мелъри?

Гърни се замисли.

— Серията заплахи, получени от Мелъри, преди да бъде убит, съдържаха смътни намеци за неща, които е извършил, докато е бил пиян. Сега се оказва, че и Шмит е имал проблем с пиенето.

— Искате да кажете, че си имаме работа с някакъв тип, който обикаля наоколо и трепе пияници, така ли?

— Не съвсем. Ако това е всичко, което е искал да стори, има и много по-лесни начини.

— Като да пусне бомба на някоя среща на анонимните алкохолици ли?

— Нещо по-просто. Нещо, което би му предоставило най-добра възможност и би намалило до минимум риска. Вместо това той подхожда сложно и избира неудобния път. Не прави нищо директно и по лесния начин. От който и ъгъл да се погледне, изникват само нови въпроси.

— Например какви?

— Ами да започнем с този — защо избира жертви, които са толкова отдалечени географски една от друга… Впрочем, не само в географско, а и във всяко друго отношение.

— За да ни попречи да ги свържем?

— Само че той иска да направим връзката! Именно това е смисълът на божура. Иска да бъде забелязан. Да му се отчете заслугата. Извършителят, с който си имаме работа, съвсем не е обикновен. Този тип иска битка — и то не само с жертвите си. Иска да си премери силите и с полицията.

— А като споменахте за това, трябва да осведомя лейтенанта си за новото развитие. Никак няма да е доволен, ако разбере, че съм се обадил първо на вас.

— Къде си?

— На път към районното управление.

— Тоест, на „Тремонт Авеню“?

— Откъде знаете това?

— Чувам шума от движението като фон. Бронкс не може да се сбърка — просто няма друг като него.

— Сигурно е приятно човек да бъде другаде. Имате ли съобщение, което да предам на лейтенант Евърли?

— Най-добре остави съобщенията за по-нататък. Сега ще е много по-заинтересуван от онова, което ти ще му разкажеш.

Гърни изпита почти непреодолимо желание да се обади на Шеридън Клайн и да му съобщи за новото доказателство, убедително подкрепящо „божурената“ връзка — но имаше друго обаждане, което трябваше да направи преди това. Ако случаите бяха толкова аналогични, колкото изглеждаха в момента, бе напълно възможно и на Шмит да са му поискани пари; нещо повече — да му е даден адресът на същата пощенска кутия в Уичърли, Кънектикът. Гърни извади от чекмеджето на бюрото си една тъничка папка. От нея взе копието на кратката бележка, изпратена от Грегъри Дърмот заедно с върнатия чек на Мелъри. В горната част на бланката на „Системи за сигурност ГД“ (много официална, консервативна и дори леко старомодна) имаше телефонен номер в Уичърли. Отсреща вдигнаха на второто позвъняване. Гласът напълно съответстваше на стила на бланката.