Джон Вердън - Намисли си число

— Масачузетс? Божичко, нашето момче бая се е разиграло! Този, третият — жив ли е още?

— След няколко минути ще се разбере. От районното управление изпратиха кола до къщата му.

— Добре. Ще съм ви благодарен, ако ме осведомявате — когато успеете, разбира се — за всичко, което можете. Сега ще вдигна малко пушилка, та дано екипът за събиране на доказателства побърза. Ще ви съобщя, ако открият нещо. Благодаря ви за обаждането, сър.

— Успех. Скоро ще се чуем пак.

Уважението на Гърни към младия детектив нарастваше. Колкото повече слушаше, толкова повече му харесваше чутото — енергия, интелект, посветеност на работата. Имаше и още нещо. Нещо искрено и непокварено. Нещо, което докосна сърцето му.

Той поклати глава като куче, което се отърсва от вода, и няколко пъти дълбоко си пое въздух. Денят, помисли си, явно го бе изцедил психически повече, отколкото си бе дал сметка. Или пък все още го тормозеше сънят с баща му. Облегна се назад на стола и затвори очи.

Разбуди го телефонът. Всъщност първоначално го сбърка с будилника. Откри, че все още се намира на стола в кабинета си, а вратът му се бе схванал болезнено. Часовникът на китката му показа, че е спал почти два часа. Вдигна телефона.

— Гърни.

Гласът на окръжния прокурор се втурна по линията, както кон изхвърча по пистата в началото на надбягване.

— Дейв, тъкмо разбрах новините. Господи, това нещо продължава да се разраства! Потенциална трета жертва в Масачузетс? Може да се окаже най-големият проклет случай, откакто хванаха сина на Сам, по-голям дори от твоя Джейсън Стрънк. Огромен е! Искам само да чуя от твоята уста потвърждение, преди да говоря с медиите. Имаме неоспорими доказателства, че един и същи тип е убил първите две жертви, нали така?

— Уликите дават сериозно основание да се предположи, че е така, сър.

— Дават основание?

— Сериозно основание.

— Може ли да си малко по-конкретен?

— Не разполагаме с отпечатъци. Няма ДНК. Бих заявил, че двата случая определено са свързани, но същевременно няма как да докажем, че едно и също лице е прерязало гърлата и на двамата.

— Но има силна вероятност?

— Много силна.

— Твоята преценка е достатъчна за мен.

Гърни се усмихна — проявеното доверие бе явна преструвка. Чудесно знаеше, че Шеридън Клайн е от типа хора, които разчитат само на своята преценка, но същевременно си оставят вратичка — в случай че нещо се обърка и им потрябва някой, който да понесе вината.

— Бих казал, че е време да поговорим с приятелчетата от „Фокс Нюз“. Това означава, че довечера трябва да се свържа с БКР и да изготвим общо изявление. Осведомявай ме за всяко развитие, Дейв, особено ако касае ситуацията в Масачузетс. Искам да знам всичко!

Клайн затвори, без да си направи труда да каже „Дочуване“.

Явно планираше да направи грандиозно шоу от публичното оповестяване на случая. Предстоеше медиен цирк, а той щеше да се изяви в ролята на конферансието — преди да му хрумне на окръжния прокурор на Бронкс или на някой от другите окръзи, където може би се бе развихрил убиецът, да се възползват от тази възможност за популяризиране на личността си.

Устните на Гърни се свиха от отвращение, като си представи предстоящите пресконференции.

— Добре ли си?

Той изправи сепнато глава и видя Маделайн, застанала на вратата на кабинета.

— Божичко, как…

— Бе така погълнат от разговора си, че не чу, когато влязох.

— Да, явно не съм. — Той погледна към часовника си и запримига. — Е, къде ходи?

— Помниш ли какво ти казах на излизане?

— Че няма да ми кажеш къде отиваш.

— Не, че вече два пъти съм ти казвала.

— Добре, добре. Виж, имам работа.

Телефонът се прояви като истински съюзник и иззвъня. Обаждаха се от Содъртън — но не беше Ричард Карч. Полицаят се казваше детектив Говацки.

— Имаме проблем — заяви той с равен глас. — След колко време можете да сте тук?

9:15 бе вече, когато Гърни приключи разговора с Майк Говацки. Откри Маделайн вече в леглото, удобно облегната на възглавниците и с книга в ръка. „Война и мир“. Четеше я от три години, като периодично се прехвърляше на „Уолдън“ на Торо… нелеп избор, наистина.

— Трябва да посетя едно местопрестъпление.

Тя му хвърли особен поглед над книгата — любопитен, притеснен. Самотен.

Той бе в състояние да задоволи единствено любопитството й:

— Още една жертва — мъж, прободен в гърлото, стъпки в снега.