Майкъл Ридпат - Борсови игри

— А, добре — каза той със замислено изражение, очевидно преценявайки дали може да ми повярва.

Японците го гледаха с очакване. Аз нервно се прокашлях и казах:

— Е, като гледам, сега не е най-подходящият момент. Но ако отиваш на конференцията във Финикс, може би там ще имаме повече време да си поговорим.

Съзнавах, че не съм много убедителен. Погледът на Вайгел се втвърди. Отвърнах му със същото. Усещаше, че нещо не е наред. Не знаеше точно какво е и това го дразнеше. Поколеба се, но гостите му го чакаха.

— Довиждане — промърмори той под носа си.

Влязох в асансьора и шумно си поех дъх, докато вратите се затваряха след мен. Сърцето ми биеше лудо, кръвта шумеше в ушите ми. Горещо се молех Джийн да отбие настойчивите въпроси на Вайгел. Но поне диаграмата беше в джоба ми.

Събрах се с Томи във фоайето. Беше във възторг от извършеното.

— Уф, за малко да ни спипа — рече той с блеснали очи. — Само зърнах голия му череп и духнах. Говори ли с него? Усети ли нещо?

— Не знам — отвърнах аз и потреперих целият. — Каква дребна гадина!

Томи се изсмя.

— Как можеш да говориш така за най-финия мъж на „Блуумфийлд Уайс“!

— Надявам се Джийн да се измъкне невредима — казах аз.

— Не се безпокой. Най-лошото, което може да й се случи, е Вайгел да я изгони от работа, а тя така или иначе е решила да напусне. Така че до какво се добрахме? Успешно ли завършихме мисията?

— Напълно — казах аз и се потупах по джоба. — Мисля, че тази диаграма ще ни разкаже много.

— Добре, тогава да идем някъде и да я разгледаме.

— Виж, съжалявам много, но не мисля, че мога да ти я покажа.

— Защо да не можеш, по дяволите? — разгорещи се изведнъж Томи. — Значи имам право да рискувам да бъда изгонен два пъти за една и съща седмица, а нямам правото да знам? Хайде, ще пийнем някъде кафе и ще ми разкажеш всичко, което знаеш по случая.

— Бих го направил, но…

— Какво?

— Знам, че може да ти прозвучи нелепо, но не искам да те излагам на опасност.

Томи ме хвана за лакътя и се вгледа отблизо в очите ми.

— Имаш право, това наистина звучи нелепо. Виж, ако наистина си в опасност, може би аз мога да ти помогна. Това не е хубаво. Ти ме въвлече в това мероприятие. А аз мога да живея с риска. Хайде да пийнем по едно кафе.

— Добре, предавам се.

Намерихме едно гръцко кафене, поръчахме си две чашки и аз започнах:

— Преди около година „Блуумфийлд Уайс“ продали на „Де Джонг“ двайсет милиона долара от една частна сделка за компания „Тремънт Капитал“ АД. „Тремънт“ била гарантирана от „Хоншу Банк“. Открихме обаче, че такава гаранция никога не е съществувала. Нито „Хоншу Банк“, нито самата „Блуумфийлд Уайс“ имат регистрирано някъде такова нещо. Единствената обезпеченост, която имаме за нашата инвестиция, е една шел-компания.

— Лошо — каза Томи.

— Но това, което е още по-лошо, е, че двама от тримата души, открили измамата, вече са мъртви.

— Охо! — възкликна Томи. — Случайно единият да е Грег Шофман?

— Да — отвърнах аз. — Другият е едно момиче, Деби Чейтър. Работеше при нас в Лондон.

— Знаеш ли кой го е направил?

— Не. Деби падна в Темза и се удави. Мисля, че някой й е помогнал. Кой, не знам, но ще го открия.

— Кой стои зад „Тремънт Капитал“? — попита Томи.

— Мога само да предполагам — казах аз.

— Кой ви продаде облигациите?

— Кеш Калахан.

— А Дик Вайгел я е структурирал?

— Съвсем точно — казах аз.

— Господи! — възкликна Томи. — Е, тая змия Вайгел не ме изненадва. Но Кеш? Мога да си го представя да лъже хората, но да престъпва закона? Какъв боклук! — Томи изгълта кафето си на един дъх. — Значи Шофман и вашата Деби са мъртви? Кой е третият? — Той се замисли и след малко подсвирна. — Това си ти! Пол, трябва много да внимаваш!

— Знам — казах аз. — Сега виждаш защо не исках ти да бъдеш четвъртият, който знае за сделката.

Той се изсмя.

— Не се тревожи за това. Те не знаят, че на мен ми е известно. Аз съм в безопасност. А какво стана с парите?

— Не знам — отвърнах аз. — Точно затова исках да хвърля едно око в папките на Вайгел. Хайде пак да разгледаме диаграмата.

Извадих листа от джоба си и го разгънах върху масата.

Съдържаше серия правоъгълници, един под друг. Съединяваха ги стрелки, всички насочени надолу. Те показваха потока на паричните средства в сделката.

В първия правоъгълник пишеше „2 инвеститора“. Очевидно това бяха „Де Джонг“ и „Харцвайгер Банк“.

Една стрелка със знака $ и числото 40 милиона сочеше надолу към следващия правоъгълник с надпис „Превозно средство със специално предназначение“, което представляваше „Тремънт Капитал“. Това бяха 40 милиона, събрани от „Тремънт“ посредством частната сделка.