Майкъл Ридпат - Борсови игри

Пренасяше енергията и ентусиазма си в области далеч от любовния му живот. Беше много емоционален борсов посредник. Имаше „нюх“ за пазара. Претендираше, че гледните му точки се базират на логиката, но това си беше чисто рационализиране от негова страна. Беше или лудо влюбен в пазара, или го ненавиждаше люто. Разбира се, беше невъзможно да сгреши, и когато сбъркаше, целият свят му беше крив. Все пак, подобно на Гордън, нашия „чартист“, Роб в по-голямата част от случаите познаваше, а това беше най-важното.

На пръв поглед човек трудно би казал, че е терзан от такива силни чувства. Беше съвсем обикновен — светлокестенява, почти руса коса, топчесто лице, възнисък. Но в прямотата, с която изразяваше чувствата си, имаше определен чар. Жените го намираха за „сладък“ и, изглежда, той ги привличаше, поне в началото. За последните няколко месеца аз също бях започнал да се привързвам към него. Имаше ли успех, всички го разбираха, но изневереше ли му късметът, беше по-добре човек да е по-надалеч от него. Срам ме е да призная, но често романтичните му свади ме развеселяваха — той беше неуморен в това отношение.

Роб се престори, че не забелязва изражението ми.

— Макулатурата винаги ме е привличала. Струва ми се, че срещата ще е интересна. Имаш ли нещо против, ако присъствам?

— Не, разбира се, че не — засмях се аз. — Тя е в три часа. Имаме достатъчно време да отскочим до магазина за цветя на ъгъла.

Роб се понамръщи, но не успя да прикрие разливащата се по лицето му усмивка. Очаквах тази среща с надежда. От една страна бях обзет от силното желание отново да се заровя в кредитните анализи, а, от друга, изпитвах любопитство да видя жената, възбудила толкова голям интерес у Роб.

Пристигнаха точно в три. Трудно е човек да си представи две толкова различаващи се личности. Кеш вървеше отпред: промуши късото си, почти кръгло туловище през вратата на залата за конференции и изръмжа приветствия с дрезгавия си бруклински акцент. Кеш Калахан всъщност се казваше Чарлз Калахан и си беше изградил солидна репутация в Ню Йорк. И я бе доизградил, след като се бе преместил в Лондон. Беше „главният двигател“ в „Блуумфийлд Уайс“, което означаваше, че беше продал повече облигации, отколкото всеки друг от стотината търговски агенти във фирмата. Прякорът „Кеш“ 28 28 Cash — пари в брой, налични пари. — Б.пр. бе получил заради големите суми, които изкарваше и които после очевидно прахосваше. Беше неистово влюбен в живота. Изпълваше с присъствието си всяка стая, в която влезеше. Чувството му за хумор и гърленият му кикот привличаха хората. Караше те да се чувстваш като негов пръв приятел, а това беше голяма чест — да бъдеш приятел на човек с толкова много приятели, които очевидно не са толкова важни за него, колкото ти. И на човек страшно му се искаше да направи нещо много приятно за Кеш, да му покаже, че цени необикновено високо дружбата му. И правеше бизнес с него.

Нямаше човек, който да не чувства магнетичното му привличане, дори и аз. Какво ли не правех, за да надвия това чувство. Не му вярвах. Едно, защото малките му сини свински очички изглеждаха отчуждени на мили от широката му усмивка и снежнобелите зъби. Докато се смееше с хората около себе си, тия упорити очички се стрелкаха навсякъде, и той претегляше всеки събеседник, дебнеше и най-малката възможност да продаде нещичко — каквото и да е. Друго, защото няколко пъти го бях заподозрял, че се мъчи да ме прекара. Без съмнение номерата му минаваха при другите клиенти, както нямаше съмнение и че те пак се връщат да правят бизнес с него.

И зад тази струя чиста енергия вървеше Кати. Беше висока и крачеше с малко неловка, ъгловата походка. Тъмната й коса беше плътно прибрана и вързана на тила. Беше облечена в бяла блуза от креп и очевидно скъп син костюм; носеше деликатни обици от ситни бисери. Фигурата й беше създадена да носи елегантни дрехи — стройна, дори слаба. Но най ме впечатлиха очите й — големи и кафяви, те внимателно избягваха всякакъв контакт с присъстващите. Чак сега разбрах какво искаше да каже Роб. Кати беше смесица от недосегаема красота и уязвимост и това го бе поразило дълбоко.

Още не бяхме седнали и Кеш започна:

— Пол, запознай се с новата ми колежка Кати Лейзънби. Кати, това е Пол Мъри, един от нашите най-добри клиенти. — Той ми се ухили широко. — Роб, ти се познаваш с дамата, нали?

Кати ни възнагради с пестелива усмивка, която едва се плъзна по ъгълчетата на устата й. Кимнах й, а Роб се усмихна глупаво и избърбори нещо неразбрано.