Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Интересно дали Джо се е усетил, че Деби е разбрала за участието му.

— Какво имаш предвид? — запита Кеш.

— Ами Деби е предупредила Боуен от „Блуумфийлд Уайс“, че става нещо странно. Ако Джо е подушил това, сигурно се е разтревожил не на шега.

— Мислиш, че би могъл да я убие ли?

Повдигнах рамене.

— Може би.

— Господи, като нищо може да го е свършил — рече Кеш. — Но аз не съм толкова сигурен, че Джо е действал абсолютно сам.

— Защо мислиш така?

— Ами защото все е трябвало да измъкне отнякъде тази информация. Имам предвид за германската компания, която се кани да погълне американската. Как би могъл борсов посредник по продажбите на облигации в Лондон да научи всичко това?

— Може би някой се е раздрънкал?

— Може би. А може би не.

Помислих за секунда.

— Ами Ъруин Пайпър? Той се е специализирал тъкмо в тоя сорт дейност, нали? Джо дали го е познавал?

— Взе ми думите от устата — каза Кеш. — Да, познаваше го. Не знам точно как са се запознали, но така или иначе бяха доста добри познати.

Потърках замислено брадичката си.

— Възможно е това да обяснява нещата. Но как да го разберем?

— Можем да открием нещо от квитанциите му по продажбите! — възкликна Кати. — Все трябва да се търкалят нейде. Утре ще хвърля едно око.

— Струва си да се опита — казах аз.

— Радвам се, че все стигнахме донякъде — каза Кати. — А сега има още нещо, за което бихме искали да си поговорим с теб, Кеш.

Стрелнах Кати с поглед. Бях готов да повярвам, че Кеш няма нищо общо с вътрешнофирмената информация, използвана в случая с „Джипсъм“, но не чак дотам, че да му се доверя и за по-сериозните неща.

— Пол, мисля, че трябва да му кажем — настоя тя. — Повярвай ми.

Поколебах се. Изкушавах се да се поддам на молбата й. На мен самия ми беше трудно да повярвам, че Кеш е мозъкът на операцията с „Тремънт“. Какво пък, по дяволите. Защо да не използвам удобния случай и да го атакувам директно? Седмици наред се бях мъчил да проуча нещата, без да вдигам никакъв шум. Търпението ми започваше да се изчерпва. Исках да знам всичко. Веднага.

— Добре — кимнах аз. — Ще пийнеш ли още едно, Кеш? Ще имаш нужда, защото те чакат доста новости.

Купих на Кеш още едно питие и му разказах почти всичко, което се бе случило от смъртта на Деби до днешния ден. За пръв път видях Кеш зяпнал и останал без думи. Челюстта му буквално увисна, докато го запознавах с подробностите една след друга. Свърших, изгледах го право в очите и попитах:

— Е?

Трябваше му известно време, за да се посъвземе.

— Господи! — възкликна само той. И повтори: — Господи!

— Имаш ли нещо напротив да ти задам няколко въпроса? — попитах аз.

— Не, давай — произнесе той разсеяно. Още се мъчеше да осъзнае всичко, което му бях казал.

— Знаеше ли, че гаранцията на „Хоншу Банк“ за облигациите на „Тремънт Капитал“ никога не е съществувала?

— Не, не знаех — каза той. Изведнъж очите му блеснаха гневно. — Не мислиш, че съм замесен във всичко това, нали?

Реакцията му беше съвсем естествена, но способността му да извърта истината както си иска беше повече от легендарна. Не можех да бъда сигурен дали е искрен, или не.

— Просто ми мина през ума — обясних аз.

Само след секунда гневът му се стопи.

— Да, съвсем логично е — каза той. Замълча. — Виж, обрал си здраво луфта, пък и аз те обичам. — Видя как веждите ми тръгват нагоре при думите му и вдигна ръка. — Не, честно ти го казвам. Някои от клиентите ми са куку, има и някои умни, но теб специално те оценявам като най-умния. Не ти правя четки — в края на краищата ти не си ми най-едрият клиент, не е ли така?

Трябваше да се съглася с последните му думи.

— Така или иначе, искам да ти помогна с каквото мога. Нямам нищо общо с никоя от тия гадости. Знам, че не ми вярваш, но това сега няма значение. Мой и твой дълг е да разберем кой се крие зад всичко това. И докато не го направим, имаш пълното право да ме подозираш във всички смъртни грехове.

Усещах как съм само на крачка да му повярвам. Просто беше почти невъзможно да не го направя. Предложението му действително си струваше.

— Добре — казах аз. — Нека да започнем с емисията на облигациите на „Тремънт Капитал“.

Кеш се усмихна.

— Добре. Нека да помисля. Това беше една сделка изцяло на Вайгел. Той поддържаше връзка с емитента и беше единственият, който работи върху нея в Ню Йорк. Един ден ми се обади, описа сделката и ме попита дали мога да я пласирам. Спомням си думите му, че това трябва да стане много бързо.