Песен за нибелунгите

Присъстваха и в храма • на меса в чест на Бога.
Избликна от тълпата • възторг до изнемога,
щом рицарската степен • от рицари получи
там всеки с чест, каквато • едва ли пак ще случи.

А после се завтече • към оседлан жребец.
Тъй вихрен бе турнирът • край царския дворец,
че скоро се тресяха • просторните палати.
Възбудено шумяха • юнаците сърцати.

На млади и на стари • от набезите мъжки
дробеше се дървото • на копийните дръжки.
Трески се разлетяха • до царските покои,
усърдно развъртяха • бойци ръцете свои.

По знак на домакина • игрите прекратиха.
Отведоха жребците • и в здрачината тиха
що щитове лежаха • в двубои разломени,
с изронени брилянти • в тревата разпилени.

А гостите на царя • поканиха от двора.
Какви отбрани гозби • досадната умора
прогонваха чрез вино, • поднесено с финес!
На чужди и на свои • оказана бе чест.

Тоз ден, макар изпълнен • с веселия безброй,
вагантите забавни • не знаеха покой:
възнаградени щедро, • залисваха момците
и жънеха похвали • на Зигмунд за земите.

Към Зигфрид царят рече • на рицарите где
земя и замък в лен той • самият да даде.
Връстниците си принцът • с имот ощастливи
и бяха предоволни • от идването си.

Пак почна веселбата • и седем дена трая.
Богатата Зиглинда • по навик най-накрая
от обич към сина си • почете гости смели
с червено злато в дар, та • любов да му спечели.

Не бе останал беден • вагант един поне.
Раздаваха се щедро • доспехи и коне,
като че ли животът • изтичаше след ден.
Где поданикът бивал • е тъй възнаграден?

С възхвала празненството • почтено отшумя.
Отпосле се разнесе • мълва из таз земя:
велможи пожелали • да стане принцът цар,
но Зигфрид не ламтеше • за титла господар.

Не щеше той по воля • на няколко велможи,
дорде баща му жив е, • короната да сложи.
Но бе готов да брани • от подлости и враг
съдбата на подвластни • безстрашният юнак.

Сърцето му нарядко • терзаеше копнеж.
Но скоро вест дочул бе • прекрасният младеж
за чудна хубавица • в Бургундия, подир
от нея той и радост, • и горести добил.

Известна бе далече • таз дивна красота,
а успоредно с нея • съзрял в девицата
бе всеки рицар славен • високо благородство,
привличащо там гости • зарад душевно сходство.

Към любовта й както • стремяха се мнозина,
в сърцето си Кримхилда • не скланяше да има
един за свой любим там • сред толкова герои.
Далеч бе още онзи, • с когото дом устрои.

Отрокът на Зиглинда, • сред воините най-мил,
на дама като рицар • да служи бе решил
и лесно би спечелил • най-хубава мома.
Подир Кримхилда стана • на този принц жена.

Придумваха го близки • и рицари добре,
щом дама на сърцето • държи да избере,
по сан да му подхожда. • А Зигфрид пък, решил да
ухажва дама, каза: • „Избрал съм аз Кримхилда —

бургундската принцеса, • девойката прекрасна,
прочута с хубостта си: • натам сърце ме тласна.
Не зная аз владетел, • комуто таз девица
била би непомерна • съпруга и царица.“

На Зигмунд до ушите • достигна таз мълва.
Сред воините си чул бе • да бъбрят за това
синът му как Кримхилда • решил да покори.
Вестта тъй ненадейна • стъписа го дори.

Узнала новината, • Зиглинда също бе
угрижена за Зигфрид, • че знаеше незле
характера на Гунтер • и свитата му лиха.
Тъй избора на принца • малцина одобриха.

Тогава Зигфрид рече: • „Помнете, татко скъпи,
каквото да говорят, • аз няма да отстъпя.
Не тръгна ли натам аз, • где любовта ме мами,
то по-добре сърце ми • без дама да остане.“

А царят му отвърна: • „Щом тъй си непреклонен,
от волята ти силна • оставам аз доволен
и в помощ ще ти бъда • докрай на всяка стъпка.
Помни, че Гунтер цар е • и има свита дръзка.

Но даже и единствен • да беше воинът Хаген,
по дързост и надменност • той просто няма равен.
Задачата, боя се, • не ще е никак лесна
ръката да се иска • на таз мома чудесна.“

„Не виждам тука пречка“ — • надигна Зигфрид глас. —
„Каквото не постигна • с любезността си аз,
ще грабна силом, тъй че • тогава покрай нея
страната им с подвластни • от тях ще завладея!“