Песен за нибелунгите

В придворната готварна • началник беше Румолд.
Ведно със него Зиндолд • и доблестният Хунолд
следяха ред и почит • в двореца да царят.
От свитата юнаци • сал тез ще изброя.

В конюшните надзорник • бе Данкварт, а Ортвин,
трапезникът на царя, • бе негов сестрин син.
Там Зиндолд, виночерпец • на властните мъже,
с ковчежника им Хунолд • за ред се грижеше.

За славата на двора, • възпявана до днес,
за воинското достойнство, • за рицарската чест,
що храбрият владетел • до гроба носи даже,
не ще насмогне никой • докрай да ви разкаже.

Сред толкова почтеност • Кримхилда със надежда
веднъж насън видя се • сокол да си отглежда.
Но два орела злобни • сразиха го и нея
при гледката боязън • за цял живот обзе я.

На майка си разказа • нощес какво сънува,
а старата царица • така го разтълкува:
„Соколът с чест отглеждан • е твоят бъдещ мъж.
Не го ли Бог опази, • ще рухне отведнъж.“

„Отде тоз мъж ви хрумна • вам, майко моя драга?
Не ще допусна рицар • с любов да ми дотяга.
Красива нека бъда • до сетните си дни,
без някой мъж чрез обич • мен зло да причини.“

„Недей да се заричаш“ — • отвърна Ута с благост. —
„Изпиташ ли ти нявга • най-съкровена радост,
на мъж ще се дължи тя. • Ще бъдеш хубавица
и Бог дано един ден • те срещне с знатен рицар.“

„Да спрем дотука спора, • царице величава.
У колко от жените • тъй често проличава
как може скръб накрая • любов да победи.
От тях аз ще се пазя, • от тези две беди.“

В душата си Кримхилда • отрече любовта
и дълги дни прекара • в отрадна самота,
без тя да закопнее • за обич пламенна.
Но сетне с почест стана • на рицар смел жена.

Той същият сокол бе, • явил й се в съня,
от Ута разтълкуван. • За мъст тя зажадня
към своите роднини, • когато го убиха.
Смъртта на едного тъй • мнозина заплатиха.

Край Долен Рейн израсна • отрокът благороден
на кротката Зиглинда • и Зигмунд — цар достоен,
богат владетел, в битка • храбрец, но хрисим в мир —
сред замъка им в Ксантен, • прочут надлъж и шир.

Тоз принц на име Зигфрид • бе снажен и напет,
в опасности пребродил • на кон царства навред,
със сила отличил се • по чуждите земи.
Какви юнаци сетне • в Бургундия откри!

В младежките години, • в лудешки времена
що подвизи извършил • легенда не една
на Зигфрид посветена • редеше чудеса
и будеше възхита • юнашка красота.

Прилежно възпитаван • тъй както подобава,
подир с дела постигна • заслужена прослава.
На Зигмунд из земите • ликуваха мнозина,
че Зигфрид бе във всичко • от други ненадминат.

Когато поотрасна, • на приеми в двореца
той въжделен гост стана. • И дама, и девица
държеше да го зърне • сред другите мъже
и благосклонността им • той виждаше добре.

Без придружител рядко • бе пускан на езда.
Наставници му бяха • все люде на честта.
Одежди му гласеше • царицата сама.
Любимец бе на всички, • на цялата страна.

С оръжие щом бе му • по сила да борави,
на него всичко нужно • тозчас се предостави.
Започна да ухажва • красавици той също,
които склонни бяха • с взаимност да отвръщат.

Пред воините си Зигмунд • тогаз оповести,
че празненство ще вдига • с приятелите си.
Вестта земи обходи • на доблестни крале.
На гостите дари той • доспехи и коне.

Където някой щеше • да става рицар смел,
в рода си като всеки • по своя път поел,
поканен бе да дойде • на празника голям.
Добиха сетне с принца • те рицарския сан.

За празника мълвата • се носи и до днес.
Цар Зигмунд и Зиглинда • заслужиха почест
за даровете скъпи, • раздавани поред
на толкоз много гости, • пристигнали отвред.

Там четристотин млади • оръженосци щяха
одежди като Зигфрид • да облекат, та бяха
девойките усърдни • затуй, че бе им драг.
Те камъни безценни • и злато на варак

пришиваха с галони • към дрехите парадни,
на празника момците • да бъдат най-изрядни.
Скамейки царят сложи • за публика подбрана.
При летен поврат-слънце • синът му рицар стана.

Към черквата поеха • богатите васали
и рицарите славни. • Традиции признали,
обслужваха днес с радост • те бъдните бойци —
така почели бяха • тях други храбреци.