Мари Франс: Куртоазни новели-ле

Ст. 183: Първоначалното поведение на дамата може да се тълкува като илюстрация на встъпителните разсъждения на Мари за влюбчивостта и лекомислието на жените. Скръбта на героинята по тримата убити ухажори говори за по-дълбоки чувства, в които долавяме и трагични нотки.

Ст. 206: Любовното щастие на героите на Мари е краткотрайно. Писателката обвързва този свой екзистенциален възглед с друг, естетически, за ролята на изкуството като средство за възпоменание и за увековечаване на мимолетното чувство. Освен Нещастникът , показателни „ле“ в това отношение са Славеят и Орловите нокти . Фабулата в тези три „ле“ води до вътрешната необходимост от творчество като сублимация на непълноценно изживяната любов. Този елемент от фабулата влиза в съзвучие и с творческия процес при Мари дьо Франс, която пише, за да увековечи мимолетно преживяното и устно възпятото.

Ст. 237: Двете заглавия на разказа отразяват две различни гледни точки — тази на дамата и тази на ранения рицар. Подобно раздвояване на повествователната перспектива не се среща на друго място у Мари дьо Франс. Обикновено тя постига многозначност по линия на символите и на елиптичното повествование.

Ст. 7: Освен устни източници, Мари споменава и писмени. Очевидно става дума за роман за Тристан и Изолда, който не е оцелял, но е послужил като основа на други творби на същата тема, създадени в края на XII в.

Ст. 10: Мари резюмира цялата история на Тристан и Изолда, която има поетичен и в същото време трагичен край, докато настоящото „ле“ е посветено на един-единствен епизод с щастлива развръзка от премеждията на влюбените.

Ст. 14: След като връзката на Тристан и Изолда става публично достояние, крал Марк отдалечава от двора своя племенник. Но любовниците не могат да живеят разделени задълго. Тристан търси начин да прати тайно или кодирано послание до Изолда, за да уговорят среща. Такава е първоначалната ситуация в Орловите нокти , както и в двата анонимни разказа Лудостта на Тристан , достигнали до нас в два варианта (Оксфордски и Бернски ръкопис).

Ст. 15: Мари единствена сочи Уелс като родина на Тристан. Според други автори, родината на Тристан е Шотландия (Берул, Айлхарт фон Оберг) или Бретан (Готфрид фон Страсбург).

Ст. 37: Крепостта Тинтагел, разположена на северозападното крайбрежие на Корнуелския полуостров, е една от двете основни резиденции на крал Марк. Според някои легенди и според Вас ( Роман за Брут ) в Тинтагел е роден и крал Артур.

Ст. 39: В еврейската традиция Петдесетница, тоест петдесет дни след Пасха, отбелязва деня, в който Мойсей получава на Синайската планина Божите заповеди. Според католическата традиция Петдесетница е денят, в който Светият Дух осенява учениците на Христос. Този празник, свързан с настъпването на лятото, се споменава често в артуровските романи, но бива изпразнен от християнското си съдържание. Тогава кралят свиква двора на заседание, организират се празненства, турнири, ловни състезания и др.

Ст. 48-52; ст. 57-75: Пасажите с посланието на Тристан до Изолда са били предмет на множество коментари. Основният въпрос, занимавал критиката, е: как и какво точно е изписал Тристан на лесковата пръчка? Отговорите на този въпрос можем да групираме в пет интерпретационни хипотези.

Ст. 85: Бранген е девойка от благороден произход. Компаньонка на Изолда, тя играе важна роля в редица епизоди от историята на Тристан и Изолда.

Ст. 118: В оригинала Мари сочи заглавието на френски ( Chievrefueil ) и на английски ( Gotelef ). И тук, подобно на Нещастникът , фикцията дублира творческия процес на Мари. Изолда моли Тристан да съхрани спомена за тяхната среща в ново „ле“. Героят възпява този епизод, след като вече е написал за преживяното с Изолда. В такъв смисъл той съчетава емоционалния писмен разказ с поетическата песен. Мари възпроизвежда неговия жест, възпявайки на свой ред в разказ песента, композирана от Тристан. Френската наратология нарича този похват „отразяване във вдлъбнато огледало“ или миниатюрно възпроизвеждане (mise en abyme).

Ст. 6: Името Елидюк е бретонско. Срещат се и вариантите Алидюк, Еледюс. Роже Драгонети прави асоциация между името на героя и двете жени, които обича: Elidus/eles deus („те двете“ — стих 21 от оригинала). Милена Михайлова продължава интерпретацията в тази перспектива. Тя обвързва името на героя Eliduc с глагола élire (избирам). Нещо повече, вижда в Eliduc участта на човек, който трябва да избере между двете дами „élire entre deux“ — цит.съч., с. 243). Неспособността му да избира (по това Елидюк се родее с дамата от Нещастникът ) предопределя трагедията на героя.