Мари Франс: Куртоазни новели-ле

Ст. 92: Поредицата от въпроси, изпълващи вътрешния монолог на героя, са типични за любовната казуистика, залегнала в основата на диалогичните жанрове „тенсон“ (tenson) и „джок парти“ (joc parti) в поезията на трубадурите.

Ст. 128: Въпросът за социалния статус на влюбените е от първостепенно значение в средновековната литература изобщо. Различните куртоазни жанрове предлагат различен отговор. В поезията на трубадурите, с малки изключения (Гийом IX Аквитански, Жофре Рюдел), влюбеният поет заема по-ниско социално положение от дамата (най-често съпруга на местния сеньор). В артуровския роман наблюдаваме принципно социална равнопоставеност между влюбените. В пасторалния жанр ситуацията е обратна на тази в куртоазната лирика: рицар или сеньор ухажва селска девойка. В любовните трактати (пет-шест, писани между края на XII и края на XIII век) типологията на любовните връзки следва принципа на класовото разделение. Андре Капелан например различава три социални групи: простолюдие, дребно дворянство, висша аристокрация (с титли). От тях изгражда осем ситуации (например между мъж и жена от простолюдието, между мъж от простолюдието и жена от дребното дворянство, между мъж от висшата аристокрация и жена от простолюдието и т.н.).

Ст. 178: Последният аргумент от любовното обяснение на Екитан е в съзвучие с типичната ситуация в куртоазната поезия: там отношението между мъжа и жената възпроизвежда социалната (сеньор/васал) и семейната (в християнския възглед за брака мъжът е господар вкъщи) йерархия. Но куртоазната етика възпроизвежда тази йерархия, преобръщайки я: влюбеният влиза в ролята на васал; да обича, означава той да служи на дамата.

Ст. 195: През Средновековието кръвопускането и топлата баня заемат основно място в представите за хигиена и в здравословните практики. И двете са споменати в Екитан . През Ренесанса медицината препоръчва кръвопускане, но изоставя топлата баня с аргумента, че от къпането порите на кожата стават пропускливи за външни зарази. Външното почистване на тялото бива заменено с вътрешно — клизмата.

Ст. 316: Тази поука е изключение при Мари дьо Франс, която се въздържа от морални оценки и напътствия. Подобни поуки, често пъти в пародийна тоналност, се срещат в друг тип къси разкази — фаблио (писани главно през XIII в.). Там сюжетите са комични и по същество ценностната ориентация е обратна на тази в куртоазната литература. Във фаблиото жената олицетворява хитростта и похотливостта, а съпругът най-често е рогоносец. Развръзката на Екитан подхожда повече на жанра фаблио, отколкото на куртоазната новела-„ле“, с тази разлика, че тук влюбените биват наказани за своята похотливост, докато във фаблиото те тържествуват.

Ст. 41: Мари е единствената средновековна писателка, която използва народното поверие, че близнаците са плод на връзка с двама мъже.

Ст. 137: Мари не уточнява какво е изписано върху халката. Всички атрибути от този род са по-скоро знак за произход, отколкото за самоличност.

Ст. 253: Градче в Североизточен Бретан, в близост до залива на Мон Сен Мишел.

Ст. 335: Мотивът за владетеля ерген, когото васалите убеждават да вземе жена от своя ранг, за да има законен наследник, се среща често в средновековната литература (крал Марк в Тристан и Изолда , Екитан от едноименното „ле“ и т.н.).

Ст. 362: Подобни анонси (или пролепси, според терминологията на Жерар Женет) привидно отслабват интереса към развръзката. Но трябва да отчитаме социалния контекст на рецепция, в който Мари пише. Тя изгражда своята интрига не с помощта на похвати като съспенса (от ключово значение в криминалния жанр) или загадката (култивирана от романтизма и постромантизма), а по логиката на съпричастността: съвременниците на Мари познават сюжета (слушали са легенди или песни за него) и очакват не да открият неизвестни случки, а да преживеят отново добре познати истории.

Ст. 418: През XII в. и следващите столетия Църквата и нейните представители играят водеща роля в церемониите по бракосъчетание. Свещеникът, благославящ младоженците, постепенно измества бащата на младоженеца, изпълнявал дотогава тази функция.

Ст. 461: В новелите на Мари предметите с ритуално предназначение често служат за разпознаване на съответния им притежател. (Вж. обаче бел. към стих 137 на същото „ле“.) В случая с Ясена нито майката, нито околните споменават за неминуемите прилики между двете близначки. Майката разпознава дъщеря си единствено по коприненото платно и по златната халка, с които я е изоставила след раждането.