Мари Франс: Куртоазни новели-ле

Ст. 168: Мъжът-птица, владетел в Другия свят, легитимира любовното си желание с християнската ценностна система. И тук е налице не толкова проява на религиозен мироглед, колкото механично наслагване на два религиозни слоя, които обслужват фабулата.

Ст. 280: За разлика от Бисклавре , тук Мари не дава никакво обяснение за превъплъщението на мъжа в птица.

Ст. 350: Тук чудната реалност влиза в крещящо противоречие с най-елементарното правдоподобие: мъжът разкрива на дамата, че тя е бременна със син; дамата преминава невредима през решетката с шипове, която се е оказала фатална за провиращата се през нея птица; дамата скача от голяма височина и оцелява като по чудо. Този невероятен скок напомня за един епизод от Романа за Тристан от Берул (1170), когато героят скача от един параклис на висок морски бряг. Берул уточнява, че оттам и птица би се пребила и възкликва: „Бог стори чудо!“.

Ст. 359: Хълмът, подземният пасаж са все елементи от пейзажа на Другия свят.

Ст. 389: Трите последователни стаи със спящи рицари намекват, че Другият свят е и царство на мъртвите.

Ст. 468: Според У. Т. Холмс името на Йонек е производно от бретонската дума dihudennéc — утешител.

Ст. 476: Светците Юлий и Аарон, преследвани от император Диоклетиан, били чествани на 1 юни.

Ст. 520: Мъжът птица е цар на Другия свят, но гробът му се намира в тукашния. В келтската митология между отвъдното и реалния свят няма непреодолима преграда. Възможността за преминаването от едното пространство в другото и обратно позволява на писателите да вграждат този мотив в хода на своите романи и разкази.

Ст. 3: Думата laustic идва от старинната келтска дума aostic — „славей“, към която вследствие на аглутинация се прибавя и буквата „л“ от определителния член le в позиция на елизия.

Ст. 16: Мари целенасочено се отклонява от общото място за стария и ревнив съпруг на млада жена ( Гижмар , Йонек ). Тук съпругът е млад и добродетелен. Ала, както в куртоазната поезия, и в новелите на Мари бракът и любовта са несъвместими. Донякъде изключение в това отношение прави само Елидюк .

Ст. 138: Според Овидий ( Метаморфози , кн. VI, ст. 577–583) Филомела (която Терей, съпруг на сестра й Прокна, изнасилва, а после й изтръгва и езика, за да не проговори) прибягва до същото средство, за да разкаже на сестра си за случилото се. Кретиен дьо Троа пише адаптация на Овидиевия разказ. В него героинята с леко променено име Филомена изтъкава на платно писмото до сестра си. Няма данни Мари да е познавала творчеството на Кретиен дьо Троа, но е познавала това на Овидий.

Ст. 8: Мари декларира желание да не започва разказа според тогавашните условности за встъпление, но в действителност остава в утъпканите пътища на пролога. Оттук и въпросът дали в казаното от нея няма самоирония.

Ст. 17: Готланд е вероятно наименование на Ютланд (Северна Дания), която, според Роман за Брут от Вас, крал Артур е завладял редом с Ирландия и Норвегия. Ако приемем, че изброените страни препращат към завоеванията на крал Артур, това означава, че Мари е искала да изтъкне славата на своя герой именно на фона на успехите на легендарния пълководец.

Ст. 17: Логър е старинното име на Шотландия, което се използва и по времето на Мари. По същия начин тя назовава Нормандия с предишното име на областта — Невстрия ( Двамата влюбени ), въпреки че северното племе нормани я завладява и прекръства три века по-рано (IX в.). С умишлената употреба на анахронични топоними Мари подсказва, че описаните от нея събития са се случили отдавна.

Ст. 29: И тук, подобно на Екитан , героинята се влюбва в Милон преди да го е видяла. Както вече посочих (вж. бел. към стих 48 на Екитан ), този мотив е симетрично противопоставен на мотива за любовта от пръв поглед. Традицията, водеща началото си от Овидий, отрежда първостепенно място на зрителния образ на дамата. Неговият приемник Андре Капелан (съвременник на Мари) дефинира любовта като страст, породена от гледката на красиво същество от другия пол. По тази логика той стига до категоричния извод, че незрящият човек не може да обича… Жак д’Амиен пък подражава на Андре Капелан. В своето Любовно изкуство (средата на XIII в.) той отсича: „Където са очите, там е любовта.“