Мари Франс: Куртоазни новели-ле

Ст. 4: Името Бисклавре е хапакс, тоест не се среща в други текстове.

Ст. 9: В средновековната литература, разказите за животински метаморфози на хора изобилстват. Те са изпитали влиянието на фолклорни традиции, на античната митология и на гръко-римската литература (например на Метаморфози от Овидий, на Златното магаре от Апулей). Две „ле“ на Мари — Йонек и Бисклавре — прибягват до този мотив. И в двата случая метаморфозата си остава загадка от друг свят. Тя поставя на изпитание не природните, а моралните закони на тукашния. За разлика от Овидиевите метаморфози, които разкриват и реализират истинската природа на героите, при Мари превращението е способ, с помощта на който необяснена радикална другост съжителства с явление от реалния живот. Сред многобройните изследвания на тази тематика две книги предлагат интересен синтез и множество конкретни наблюдения: Laurence Harf-Lancner, Métamorphose et bestiaire fantastique au Moyen Âge , Paris, coll. E.N.S.J.F., 1985; Cristina Noacco, La métamorphose dans la littérature française des XIIe et XIIIe siècles , Rennes, Presses universitaires de Rennes, 2008.

Ст. 56: В келтската традиция връзката на простосмъртен с обитател на Другия свят е възможна само при съблюдаване на определена забрана, най-вече на тайната за магическо въздействие (гейс). Освен в Бисклавре , мотивът се среща и в Ланвал , както и в разказите за Мелюзина.

Ст. 156: Бисклавре е последователно човек и върколак, но човешкият разум и животинският инстинкт у него съжителстват едновременно.

Ст. 182: Кралят е полюсна противоположност на съпругата на Бисклавре. Той долавя и цени разума в животното, докато съпругата вижда в мъжа си върколак само животинското начало и не иска той да възвърне човешкия си образ. Затова тя го лишава от дрехите — важен атрибут, благодарение на който героят преминава от културното пространство в дивата природа и обратно.

Ст. 240: Редица коментатори отбелязват, че истинската метаморфоза в този разказ настъпва именно у съпругата на Бисклавре. Милена Михайлова (цит.съч. в бел. към стих 55 от Пролога ) разграничава две фази в метаморфозата на съпругата: морална (изневярата) и физическа (отрязания нос). Както бе посочено в бел. към ст. 182, кралят и съпругата на Бисклавре образуват опозиционна двойка. Ювелирният стил на Мари се разкрива не толкова в детайлната обработка на отделните елементи, колкото в строго геометричните линии, които те очертават в отношенията си едни към други. Така наблюдаваме редица симетрии, опозиции, паралели, инверсии.

Ст. 318: Историята на Бисклавре отговаря на тип № 449 от класификацията на фолклорните мотиви, съставена от Аарне и Стит Томпсон, под рубриката „Кучето на царя“. В структурно отношение разказите от този тип съдържат четири части, ясно доловими и в Бисклавре : 1) първоначална хармония между протагонистите; 2) метаморфоза и социално изключване; 3) социално реинтегриране; 4) възвръщане на човешкия облик и възмездие за виновниците.

Ст. 6: Ланвал е единственото артуровско „ле“ на Мари: действието има за кадър двора на крал Артур и конфликтната линия се изгражда от противопоставянето между негови представители и героя Ланвал.

Ст. 19: Мари въвежда тук епическия мотив за неблагодарния крал, който не възнаграждава своите васали със земя. Този мотив стои в основата на цикъл епически песни, известен като „цикъл за Доон дьо Маянс“. Ала докато в епопеята васалът негодува и често воюва срещу неблагодарния крал, Ланвал не търси реванш от Артур. Неговата пасивност е типична за повечето мъжки персонажи в новелите на Мари.

Ст. 51: Треперещият кон и реката като гранично място са белези за близостта на Другия свят.

Ст. 91: Мотивът за двореца или за луксозния павилион със златен орел на покрива се среща в два „антични“ романа, които са оказали влияние на Мари дьо Франс — Роман за Тива (1150) и Роман за Еней (1156–1160), — както и в редица романи от по-късно време.

Ст. 120: В новелите на Мари любовното чувство не е последица от предишни отношения. Внезапната му поява завладява изцяло влюбения и изтиква на заден план всичко останало (вж. също бел. към ст. 465 от Гижмар ). В този дух е и любовното признание на феята, което приема формата на категоричен императив.

Ст. 145: Медиевистите (например Лоранс Арф-Ланкнер) определят Ланвал като „мелюзинин разказ“: девойка от Другия свят дарява любовта си на смъртен и го отрупва с богатства; щастието между двамата се крепи на едничкото условие мъжът да пази в тайна връзката си с феята и да не прониква в нейния свръхестествен живот.