Мари Франс: Куртоазни новели-ле

Ст. 222: 24 юни е празник на Свети Йоан Кръстител по католическия календар.

Ст. 228: Според Роман за Брут от Вас (1155), който Мари очевидно познава, Говен е син на крал Лот, а Ивен — на крал Уриен. Лот и Уриен са братя. Говен е също племенник по майчина линия на крал Артур; майка му Ана е сестра на Артур.

Ст. 324: Сцената е в съзвучие с библейския разказ за Йосиф и жената на Путифар. Вж. Битие 39:7-19.

Ст. 363: С това свое обръщение Артур сочи ясно естеството на провинението. Васалът дължи покорство и уважение както на своя господар, така и на неговата съпруга.

Ст. 389: Съдът, устроен от Артур, съответства на тогавашните съдебни практики в т.нар. графски съдилища (вж. по въпроса Georges Duby, „Recherches sur l’évolution des institutions judiciaires pendant le X eet le XI esiècle dans le Sud de la Bourgogne“. — In Hommes et structures du Moyen Âge , Paris, Mouton, 1973, pp. 7–60). Процедурата протича в следната последователност: свикване на първо съдебно заседание; Артур не оказва въздействие на заседателите при вземане на решение; насрочване на второ заседание, на което обвиненият (Ланвал) може да се яви със свой застъпник (гарант). Според архаичните съдебни практики, ако застъпникът излъже, получава наказанието, предвидено за обвинения. Тук Артур се ограничава със заплаха към гарантите, че ще сложи ръка на техните земи (ст. 409–410) в случай, че не осигурят присъствието на Ланвал на второто съдебно заседание; кралят не произнася окончателното решение (ст. 507–509); това правят съдиите под председателството на Корнуелския херцог (ст. 645–647).

Ст. 659: В уелската традиция остров Авалон е царството на мъртвите и на феите. Там свършва земния си път и крал Артур според Смъртта на крал Артур (XIII в.). Ако приемем, че името Ланвал е почти анаграма на Авалон, можем да го тълкуваме като програмно, доколкото сочи бъдещето на героя.

Ст. 17: Както се вижда от началото на разказа, това „ле“ черпи сюжета си от етиологична легенда (легенда за произход). Въпросната легенда е свързана с манастира „Двамата влюбени“, построен през XII в. в горната част на възвишение от 140 м. Малкият манастир получава името си вероятно покрай двойка аскети, оттеглили се на това място. И в наши дни легендата се разказва в нормандското село Пон дьо Ларш на левия бряг на р. Сена. Според някои критици Мари заимства основния мотив — за младите влюбени, които родителите разделят — от Овидиевия разказ за Пирам и Тисба ( Метаморфози , кн. 4) и го съчетава с друг — за краля вдовец, който обича безмерно дъщеря си и поставя неизпълними условия пред женихите. Той се среща в редица средновековни разкази. Най-известен е романът Едноръката ( La Manekine , XIII в.) от Филип дьо Маноар. През XVII в. Шарл Перо претворява мотива в разказа си „Магарешката кожа“.

Ст. 103: В края на XI в. италианският град Салерно става владение на Нормандския херцог. През XII в. Салернската медицинска школа е сред най-прочутите в Европа.

Ст. 148: Мари използва думата „beivre“, която може да означава както обикновено питие, така и вълшебен еликсир. Някои коментатори сравняват този епизод с вълшебното биле, което запалва любовната страст на Тристан и Изолда. По-убедителен е паралелът между двата разказа на базата на общия гроб на влюбените. Що се отнася до питието, до което младежът така и не се докосва, то е по-скоро допинг, отколкото магическа сила. Но в случая по-съществено е друго: отказът на претендента от външна помощ означава, че той изпълнява убийственото условие на бащата.

Ст. 228: В Овидиевия разказ за Пирам и Тисба кръвта на героя, пролята под едно дърво, веднага обагря в тъмночервено неговите плодове ( Метаморфози , IV, 125–127).

Ст. 14: Карвент е селище в Южен Уелс, на 16 км от Карлеон, където впоследствие (ст. 475) се пренася действието. Там обаче няма река Дюела (ст. 16). По този въпрос един учен (Е. Брюгер) изказва основателното предположение, че уелската ономастика е прикачена за колорит към разказ, чиито герои Йонек и Мулдумарек носят бретонски имена. Колкото до реката, в Западен Бретан (Финистер) има р. Даула, която се влива в Бресткия залив. Подобно смесване на топоними от островна Британия и от континентална Франция се среща и в романите на Кретиен дьо Троа.

Ст. 38: Ситуацията е аналогична на тази в Гижмар , където старият ревнив съпруг е възложил на своя племенница да стои неотлъчно до жена му.