Тристан Изолда - Ранни творби (Ранни творби)

Като се опират на твърденията на разказвачите от по-късен период, че те следват или се разграничават от своите предходници, редица медиевисти допускат съществуването на един първи роман, наричан най-често архетип . Според Жозеф Бедие например въпросният архетип, сътворен в средата на ХІІ век, е изиграл ролята на матрица, от която са произлезли пряко и независимо една от друга всички следващи творби на тази тема. Хипотезата звучи логично. Но от този роман-архетип няма и следа. Трябва ли тогава да приемаме, че го е имало така, както астрофизиците допускат съществуването на черни дупки, макар и да не могат да ги наблюдават пряко? Отговорът следва да бъде положителен, ако изхождаме от принципното разбиране, че всяко тълкуване на художествената творба е хипотетично. И все пак, интерпретационните хипотези биха били и по-правдоподобни, и по-достъпни за проверка, ако се позовават на действително съществуващи текстове.

Да вземем за пример Кретиен дьо Троа, най-значителния автор на рицарски романи през втората половина на ХІІ век. В пролога към романа си Клижес Кретиен изброява досегашните си творби, сред които споменава и един „разказ за крал Марк и Русокосата Изолда“. Фениса, героинята на същия роман, на няколко пъти заявява, че не иска да бъде като Изолда, с други думи не иска да спи едновременно със съпруга си и със своя любим. „Където сърцето, там и тялото“, отсича тя. Друг роман на Кретиен дьо Троа — Ерек и Енида — представя Тристан като един от рицарите в двора на Артур с думите: „Тристан, който никога не се смее“. Подобно на други френски автори Кретиен извежда името на героя от думата „triste“ (тъжен). От тези две споменавания на главните герои става видно, че Кретиен е познавал историята за Тристан и Изолда, че противопоставя Фениса на Изолда и че Тристан е олицетворение на тъга. Ала по толкова малко и откъслечни елементи ние не можем да съдим цялостно нито за Кретиеновия разказ за Марк и Изолда, който не е достигнал до нас, нито за Клижес или пък за Ерек и Енида . Автентичното представяне на словесното художествено наследство ни задължава преди всичко да разграничаваме ясно литературните факти от хипотетичните интерпретации или от субективните реконструкции.

В началото на ХХ век изтъкнатият медиевист Жозеф Бедие публикува своята реконструкция на романа за Тристан и Изолда от Томас. Творбата на Томас, за която ще стане дума и след малко, е достигнала до нас само под формата на няколко фрагмента. Бедие издава тези фрагменти и в същото време ги дописва така, както реставраторът изобразява заличената от времето фигура. Бедие запълва празнотите у Томас, заимствайки от други средновековни версии за Тристан и Изолда. Замисълът на Бедие е бил да предложи на читателя цялостен разказ. Подобен е бил и подходът на Виоле льо Дюк, големия френски архитект и историк на изкуството, организирал реставрирането на много средновековни паметници с цел публиката да добие пълна представа за първоначалния им вид. Основанието за реставрацията е в целостта, в пълнотата. След като предлага цялостна версия за живота и смъртта на Тристан и Изолда, вземайки за основа романа на Томас, Бедие прави и следваща стъпка по посока на читателската публика — изготвя адаптирано издание на съвременен френски на романа за Тристан и Изолда. То бе преведено и на български като първа среща на българския читател с легендата за Тристан и Изолда 4 4 Романът за Тристан и Изолда , възобновен от Жозеф Бедие, превод от френски Първан Черкаски, изд. „Народна култура“, София, 1985. . В края на предговора си към адаптацията на Бедие изказах надежда, че тя ще бъде последвана и от български превод на най-ранните творби за Тристан и Изолда. Радвам се, че това става сега.

Най-ранните творби за Тристан и Изолда са достигнали до нас в непълен вид или пък пресъздават само отделен епизод от сюжета. Публикуваме ги тук, придружени от обяснителни бележки за улеснение на читателя. Такава е и целта на настоящия предговор. В него първо ще представя накратко тук преведените творби. Ще спомена и други, писани в други страни под влияние на френските. За нас те са от значение: там, където има празнота във френския текст, неговата адаптация на друг език може да хвърли полезна светлина.

Най-ранните писмени версии за Тристан и Изолда са френски. Датират от втората половина на ХІІ век. Тук публикуваме най-представителните: Роман за Тристан от Берул, Лудостта на Тристан (Оксфордски ръкопис), Лудостта на Тристан (Бернски ръкопис), Орловите нокти от Мари дьо Франс, фрагменти от Романа за Тристан и Изолда от Томас. Последователността на текстовете в настоящото издание следва не хронологията на тяхното създаване, а развоя на интригата.