Тристан Изолда: Ранни творби (Ранни творби)

Повтарянето на стихове 3240–3244 между кратката и по-дългата версия за края на романа е решение на френския издател, което ние възпроизвеждаме. — Б.пр.

Ст. 3274:Четири творби (на Айлхарт Обергски, на Улрих от Тюрхайм и на Хайнрих от Фрайберг — продължители на романа на Готфрид Страсбургски както и Сагата на Брат Робер) съдържат поетичен епилог, изграден около мотива за сплетените дървета. В различните му варианти откриваме и константи и променящи се елементи.

В романа на Айлхарт влюбените са положени в един и същи гроб. Марк излиза тук на преден план: след погребението той заръчва от страната на Изолда да засадят розов храст, а от страната на Тристан — лоза. Двете растения израстват и се преплитат така че никой не може да ги отдели. Айлхарт обяснява тяхното сплитане със силата на любовния еликсир, който продължава да действа.

Улрих от Тюрхайм продължава романа на Готфрид, който е без край, но черпи материал главно от Айлхарт. Това обяснява защо той по принцип се придържа към епилога по Айлхарт. Все пак Улрих въвежда и някои промени: тук лозата е на страната на Изолда, а розата — на страната на Тристан. Двата храста са засадени преди погребението на влюбените. Марк основава манастир, а около гроба на влюбените построява храм — бъдещо място за поклонение.

Хайнрих от Фрайберг, който пише към 1270 г. своето продължение на романа на Готфрид Страсбургски, следва примера на Улрих и заимства от него основните елементи от епилога: Марк ръководи лично погребението на влюбените; Марк се оттегля от властта и става отшелник; Тристан и Изолда са положени в отделни гробове, от които израстват съответно розата и лозата. Заслужава да се отбележи едно смело, макар и съмнително в естетическо отношение, нововъведение: корените на лозата и на розата засядат в сърцето на всеки от влюбените, растат мощно под влияние на еликсира и преплитат здраво своите клони. Тук растителният свят се явява не просто продължение на антропологическия, а втора фаза на един и същ органически процес. Този нов елемент показва как опитът да се даде рационално обяснение на един символ разрушава неговото поетично въздействие.

В Сага за Тристан и Изолда от Брат Робер Изолда Белоръката изисква двата гроба да бъдат достатъчно отдалечени един от друг. Затова ги разполага от двете страни на черквата. След време обаче от всеки гроб израства по един висок дъб, клоните на който се преплитат с клоните на другия високо над покрива на храма.

Мотивът за преплетените дървета като поетично продължение на рано секнал живот на две влюбени сърца е широко разпространен в редица фолклорни традиции. В българската народна песен той се среща в т.нар. песни за „превращения“ („Мома се превръща в дърво“, „Превращения на преследвани деца“, „Превращения на преследвани влюбени“ и др.). Негова художествена обработка откриваме в баладата на Цани Гинчев „Две тополи“ (1872) и в баладата на Петко Р. Славейков „Милена“ (1875).

Немскоезичните романи за Тристан и Изолда осъществяват на свой ред прехода на този мотив от фолклора в литературата. В своя Трактат по история на религиите Мирча Елиаде обръща внимание на мистичните връзки между хора и дървета, напоени от кръвта на някой бог или герой, убити с коварство. Наблюдението си Елиаде формулира като универсална ситуация, разкриваща как поетичното въображение на хора от различни области по света и от различни епохи проправя връзки между отделните редове на животинския и на растителния свят, за да даде израз и потърси компенсация за неочаквани човешки драми: „Човешки живот, прекъснат насилствено, намира продължение в растение, което от своя страна, ако бъде отрязано или изгорено, дава живот на някакво животно или друго растение, което накрая възвръща човешката си форма. Можем да обобщим теоретичната постановка на подобни легенди: човешкият живот трябва да бъде изживян напълно, за да изчерпи възможностите си за съзидание и изява; секне ли той внезапно от насилствена смърт, ще потърси свое продължение под друга форма: растение, плод, цвете“ (M. Eliade, Traité d’histoire des religions , Paris, Payot, 1949, p. 303 — преводът е мой, С.А.). Цикличното мислене, присъщо на т.нар. примитивно религиозно съзнание, прониква и в младата литература за Тристан и Изолда.