Тристан Изолда: Ранни творби (Ранни творби)

След време въздействието на любовното биле отслабва. Влюбените страдат от тежкия живот сред суровата природа. Един ден по сигнал на горски пазач Марк ги открива заспали в стъкмена от Тристан беседка от клони. Като ги вижда облечени и разделени от меча на Тристан, Марк за пореден път решава, че са невинни. Той оставя следи от своето присъствие с надеждата те да бъдат изтълкувани от бегълците като покана за помиряване. С помощта на един отшелник, който живее в гората, Изолда се връща триумфално в кралския двор. Но бароните са непримирими: искат Изолда публично да се закълне, че с нищо не е опозорила краля. В присъствието на двама крале — Марк и Артур — и на техните антуражи Изолда се заклева, че не е приемала между краката си друг мъж освен Марк и прокажения, когото току-що е била възседнала, за да премине мочурливия терен. „Прокаженият“ е Тристан, озовал се на мястото по заръка на Изолда.

Влюбените са принудени все пак да се разделят за известно време. Тристан постъпва на служба при херцога на Малка Британия (полуостров Бретан в Западна Франция). Сприятелява се с Каердин, сина на херцога. Продължителната раздяла с любимата събужда у него непознато до този момент чувство: Тристан започва да ревнува Изолда от вуйчо си Марк. На моменти Изолда му се привижда щастливо отпусната в обятията на съпруга си, защото е забравила своя любим; друг път се измъчва от страданията, които причинява на кралицата поради отдалечеността си от нея. Така Тристан решава да сложи край на мъчителното неведение като се ожени за дъщерята на Бретанския херцог и се постави на мястото на кралицата на Корнуел — да живее с човек, когото не обича. Две допълнителни обстоятелства накланят везните в полза на решението за женитба: дъщерята на херцога също се казва Изолда (с прозвище Белоръката) и красотата й напомня за тази на Изолда Русокосата. Ала обсебен от мисли и копнеж по своята любима, Тристан не консумира брака си с Изолда Белоръката. Все търси как да проникне незабелязано в двора на Марк с надежда да вкуси краткотрайно щастие с кралицата: представя се за луд, оставя тайно послание върху крайпътен храст (леската от Орловите нокти ). А докато е в Бретан, страни от жена си. Повечето време прекарва в една пещера, която е устроил като Зала със статуите — своеобразен музей на любовната му история с Изолда Русокосата. Говори с часове пред статуите на своята любима, на нейната компаньонка Бранжиен, на своето куче… След като веднъж признава пред Каердин за любовта си към Изолда Русокосата и го развежда из Залата със статуите, Каердин се влюбва във Бранжиен. Занапред двамата приятели посещават тайно своите възлюбени.

Един ден Тристан среща рицаря Тристан Джуджето, който всъщност търси именно него — Тристан Влюбения. Джуджето се нуждае спешно от помощ, която само Тристан може да му окаже, защото знае какво е да обичаш, а и в боя е непобедим. Любимата на Джуджето е отвлечена от един великан и шестимата му братя. Тристан се сражава с похитителите и ги убива, но отново бива ранен. И отново с отровно оръжие. Последиците вече са известни: Тристан ляга тежко болен и знае, че Изолда Русокосата единствена може да го спаси. Праща Каердин в Англия да я доведе със заръката на връщане Каердин да вдигне бяло платно, ако води кралицата, или черно, ако тя не е на кораба. Спотаена в съседната стая, Изолда Белоръката чува всичко. Едва сега тя разбира странната въздържаност на своя съпруг. Любовта й отстъпва място на омраза и на желание да отмъсти за поруганата си чест. В уречения срок Каердин се връща от Англия. Води със себе си Изолда Русокосата и е вдигнал бяло платно. Тристан няма сили да стане от леглото си и пита Белоръката за цвета на платното на приближаващия кораб. „Черно“, отвръща Изолда Белоръката. Загубил последна надежда за спасение, Тристан издъхва на часа, прошепвайки три пъти името на своята любима. На брега Русокосата научава тъжната вест, влиза при своя безжизнен любим и издъхва безмълвно до него. Погребват влюбените в общ гроб или в съседни гробове, от които израстват храсти. Клоните им се преплитат така, че никой не може да ги раздели.

Ще се опитам да очертая няколко насоки за тълкуване на мита за Тристан и Изолда като литературен факт и като философия на любовта. На тяхна основа са възможни и бъдещи конкретни интерпретации.

Първите творби за Тристан и Изолда носят белезите на вече архаичната келтска култура. Но в средновековната парадигма новото никога не се утвърждава като скъсване със старото. Напротив, традицията се възхвалява, преувеличава, макар в действителност и да бива подмолно подкопавана. Така новата литература на ХІІ век — романът — вгражда в себе си, а донякъде ги и претопява, старите легенди, придава им ново звучене, нов смисъл тъкмо по логиката на романното конструиране на света. За него съдим по символизма на персонажите, ситуациите и конфликтните линии.