Тристан Изолда - Ранни творби (Ранни творби)

Основен генератор на конфликти е триъгълникът Марк-Изолда-Тристан. Всеки от тримата протагонисти въплъщава повече от една фундаментална ценност. Марк е крал на Корнуел, съпруг на Изолда и вуйчо на Тристан. Във феодалния контекст той олицетворява закона във всичките му разновидности — на Божието правосъдие, на феодалното право, на семейния морал. И тъкмо в лицето на Марк върховенството на закона бива потъпкано от любовната връзка на Тристан и Изолда.

Ала Тристан и Изолда не са бунтари. Те не оспорват съществуващия ред. Не казват нито дума против Бога, срещу краля или срещу правосъдието. Видимо приемат моралните норми. Възпроизвеждат ги в своето политически коректно говорене. А то всъщност е част от комедиите, които разиграват, за да прикриват истинските си чувства. Тристан и Изолда не са обаче просто лъжци. Тяхното раздвоение между официалните норми и асоциалната любовна страст илюстрира главния конфликт в мита — противопоставянето между любовта и брака.

След като пият от любовното биле и пламват от взаимна страст, Тристан и Изолда биха могли да заживеят заедно, да се оженят (най-вече в Ирландия, за което всички предварителни условия са били налице), да бъдат щастливи и да имат много деца… Ако сюжетът се развиваше в тази посока, би се получила една любовна идилия, тоест разказ за безметежно щастие и безконфликтно съществуване. Ако разказът се фокусираше върху Марк и неговото раздвоение между закона и чувствата 7 7 Марк обича Тристан като свой син, обича искрено и съпругата си Изолда. , би се получила истинска трагедия. Ала романът 8 8 Употребявам „роман“ в единствено число условно. Всъщност имам предвид онова, което наричам „архипелага Тристан“ — всички творби на тази тема. не е трагедия, а драма, изправяща един срещу друг брака и любовта. Първият крах, който илюстрира романът, е на брака. Бракът на Марк с Изолда започва с прикриване на истината (за питото вълшебно биле на любовта), прибягва до измама (Бранжиен в съпружеското легло през първата брачна нощ вместо младоженката с отнета девственост), протича като низ от измами от страна на Изолда и се крепи благодарение на поредица от умишлени самоилюзии от страна на Марк. Не по-малко компромисен е и бракът на Тристан с Изолда Белоръката. Решението да се ожени за девойката Тристан взема в момент на самоизмама, въобразявайки си, че Белоръката ще замени Русокосата, защото й прилича. Впоследствие ще бъде принуден да крие непрекъснато истината пред своята съпруга.

Крие ли конфликтът между брака и любовта друг конфликт, по-дълбок и по-радикален? Мисля, че не. Повдигането на този въпрос има за цел да ни опази от свръхинтерпретации, каквито редица коментатори допускат в модернистичното си усърдие. Както вече отбелязах, Тристан и Изолда не жадуват да променят света, в който живеят. Искат само да могат да се обичат. Впрочем любовта им претърпява известна еволюция, поне привидно. Тя започва с любовния еликсир, на чиято вълшебна сила никой не може да устои 9 9 Този мотив е пряк отзвук от келтския гейс — магия, която променя живота на изпадналия под нейно въздействие. . Еликсирът е фаталност. Който е пил от него, губи свободната си воля. И наистина под неговото въздействие любовниците ще проявяват забележителна находчивост и изобретателност, за да уговарят тайните си срещи и да се измъкват от трудни ситуации. Но те са лишени от свободата да се обичат или да не се обичат. В това се състои и съществената отлика между любовта на Тристан и Изолда и т.нар. fin’amor (изящна, рафинирана любов), за която пеят трубадурите и труверите. Fin’amor предполага свободен избор и съзнателно съблюдаване на определена етика. Нещо повече, при нея е важно не физическото присъствие на любимото същество, а духовното пречистване и извисяване под въздействието на любовното желание. Тристан и Изолда нямат избор. Любовта е техният основен биологичен закон. Заради него жертват всичко останало — морал, семейство, социална среда.

Ала в определен момент магическото въздействие на еликсира отслабва или преминава. Едва тогава влюбените си дават сметка за лишенията и мъките, на които са се обрекли. Нещо повече, всеки от тях разбира колко другият страда заради него. С отслабването на любовната магия чувството за реалност у героите се засилва. Пробужда се под формата на състрадателност и загриженост за другия. Впоследствие Тристан ще премине и през терзанията на ревността. От всичко това любовното чувство излиза обогатено. То продължава да доминира над останалите неща от живота, но занапред ще ги отчита, ще търси компромис с тях. Така любовта става по-човешка, по-близка до съвременниците, а и до нас. Романът се оказва най-подходящата словесна форма за разкриване на любовното преживяване в конкретни обстоятелства. Докато действа магията на любовното биле, Тристан и Изолда са герои от приказките. С нейното разсейване те стават герои на роман, чиято интрига е построена на базата на любовния триъгълник.