За един от вероятните предтечи на Тристан се смята Дрист или Дристан, крал на пиктите, управлявал за кратко време около 780 г. Баща му се казвал Талорк. Според една легенда Дрист отишъл на един от Хебридските острови, разположени на запад от страната на пиктите. Там Дрист чул плач: местните хора оплаквали дъщерята на краля на островите, която скоро трима великани щели да им отнемат като кръвнина. Дрист победил великаните и спасил принцесата, но бил тежко ранен. Принцесата превързала неговата рана, но така и не видяла лицето на своя спасител, защото бил с шлем на главата. Впоследствие кралят на островите обявил, че всички мъже, които претендирали за ръката на дъщеря му, трябва да се представят и да се окъпят пред него. Дрист бил разпознат по превръзката, кралят му дал дъщеря си за съпруга, но героят не приел предложението 3 3 Вж. R. S. Loomis, The Development of Arthurian Romance , Hutchinson University Library, London, 1963, p. 78.
.
Пиктският разказ за Дрист прониква в Уелс като историята за Дристан, син на Талух, който се влюбва в Есилт, съпруга на Марх. Името Дристан е пиктско и означава „шум“, „трясък“, „грохот“. Името Есилт е вероятно ирландско. Среща се в т.нар. „уелски триади“ — изброявания на групи по три личности или три предмета. Триада № 80 споменава Есилт Фингуен (Essylt Fyngwen — буквално „Есилт Русокосата“) като една от трите най-неверни жени на острова. Други триади споменават Дристан като един от тримата най-добри воини, един от тримата свинари и един от тримата прочути любовници във Великобритания. Триада № 26 описва как Дристан, свинар на Марх, праща вест до Есилт и говори за крал Артур. Името Марх на уелски диалект означава „кон“. Още в най-ранните писмени свидетелства се очертава нещо като любовен триъгълник, на базата на който впоследствие романите ще изграждат основната конфликтна линия. Тук Марх е крал, съпруг на Есилт и вуйчо на Дристан.
Друг келтски разказ от Ирландия, „Бягството на Диармайд и Грайне“, най-ранните откъси от който датират от X век, в редица отношения напомня историята за Тристан и Изолда. Младата Грайне е омъжена по чужда воля за стареещия крал Фин и се влюбва в неговия племенник Диармайд. След като му прави любовна магия (гейс), забягва с него в гората. Отначало Диармайд изпитва угризения заради вуйчо си, спи на разстояние от Грайне, а между тях полага камък (или меч). По-късно Грайне засяга мъжката му чест с язвително подмятане, че една локва я е опръскала по бедрата там, където мъжка ръка още не я е пипала. От този ден връзката им станала и плътска.
Внимание заслужава и трети разказ, най-ранните следи от който ни отвеждат в Южна Шотландия от VІІІ век. Според него Дрист, другар на легендарния Кучулайн, участва в битка срещу дракон. Разказът споменава също за вълшебното куче на героя, както и за едно джудже.
Тези разкази били разпространявани и в югозападните части на Великобритания, най-вече в Южен Уелс и в Корнуел. Оттам след завладяването на Англия от нормандците (1066 г.) те проникнали в централната и източната част на острова, преди да влязат в репертоара на странстващи жонгльори, които пътували често до Франция по повод на големите празници и панаири. Повечето от тях разказвали според публиката на келтски, на английски или на френски.
Въпросните разкази стават част от репертоара и на френските пътуващи менестрели. Впоследствие те получават и първите си писмени обработки на някой от романските диалекти във Франция. Какво знаем за най-ранното присъствие във Франция на историята за Тристан и Изолда? Известно е, че някой си Ла Шевр е написал своя версия, но тя не е достигнала до нас, а за него и за други негови творби не знаем нищо. Друго име, свързвано с тази тема, е на Брери. Той е разказвал за Тристан и Изолда в двора на графовете на Поатие през 30-те или 40-те години на ХІІ век. Косвени свидетелства за това, че легендата за Тристан и Изолда е била позната в Южна Франция, откриваме в песните на двама трубадури — Бернар от Вентадур и Реимбо от Оранж. Въпросните песни, композирани около 1170 г., споменават Тристан като образец на влюбен с нещастна съдба.
От тези бегли и откъслечни сведения можем да допуснем, че през един първи етап — 1130–1170 г. — легендата се е разпространявала във Франция под формата на устни разкази за отделни епизоди от живота на влюбените. Към края на този период се правят опити за обединяване на епизодите в цялостен разказ, моделът, за който е зададен от новопоявилия се роман. Романът имал амбицията да предложи пълна биография на героя — от раждането до неговата смърт. За кой роман всъщност става дума?
Читать дальше