Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Вчудесна стая настанен,
починал си добре Ивен.
На сутринта потеглил рано,
намерил бичата поляна, [792]
разпитал след това пастира,
но гледайки го, не разбирал
защо и как е сътворила
Природата това плашило [796]
с подобна мутра уродлива.
До извора, без да почива,
той стигнал, гребнал от водата
и със замах върху скалата [800]
излял я бързо с всичка сила.
В миг бурята се разразила,
задухал вятър изведнъж
и завалял проливен дъжд. [804]
Щом Бог изчистил пак небето,
дошло и ятото, което
на бора кацнало. Запели
орляците, но не успели [808]
те да довършат свойта песен.
Ивен видял как конник бесен
лети към страшния бунар,
със рев, като разгонен звяр, [812]
и щом пристигнал, без да чака,
се хвърлил в яростна атака.
Без страх пресрещнал го Ивен
и почнал бой ожесточен: [816]
те удряли се с всички сили
и щитовете си разбили,
а копията им калени
не издържали и, строшени, [820]
се разлетели на парчета.
Усещал всеки, че обзет е
от бяс, извадил своя меч
и впускайки се в люта сеч, [824]
нанасял удар страховит,
разсичал ремък, чупел щит,
а щом като разбит бил, щитът
не служел вече за защита. [828]
В завързалия се двубой
хвърчали вред искри безброй,
и всеки удрял своя враг
по рамо, по глава, по крак. [832]
Не мислел никой за отбрана
и като две скали вкопани,
без да отстъпват, всеки бърже
врага си искал да довърши [836]
чрез ударите си жестоки.
Не удрял никой на посоки,
а точно в другия се целел.
Като разсекли с удар челен [840]
те ризниците си, видели,
че целите са в кръв, че щели
дори със расо на кюре
да се предпазят по-добре, [844]
а не с тез ризници раздрани.
Макар покрити с тежки рани
при тази битка страховита
те продължили да връхлитат [848]
без капка страх един към друг,
разбрали, че пред всеки тук
стои въпросът само как
да просне мъртъв своя враг, [852]
лишен от копие и броня.
Не наранявал никой коня
на другия — в това личало
великодушното начало [856]
на рицарския строг закон,
че по-красиво е на кон,
с противника да се сражаваш.
Но вражеския шлем тогава [860]
Ивен разбил и в онзи час
едва не паднал във несвяст
врагът, защото острието
пробило шлема над лицето [864]
и му разцепило главата.
Врагът от болка непозната
примрял, а кръв като фонтан
след удара необуздан [868]
обляла рицаря ранен.
Макар че бил зашеметен,
разбрал той, че след таз атака
смърт неминуема го чака, [872]
и затова решил да бяга.
Обърнал коня и веднага
към крепостта се устремил.
Над рова мостът спуснат бил, [876]
отворена била вратата.
Ивен със ярост във душата,
в галоп след рицаря поел,
подгонил го като орел, [880]
преследващ чапла в небосклона.
Безспирно той пришпорвал коня
и му се струвало, че вече
противникът не е далече [884]
и лесно ще го залови;
уж го настигал, но уви,
врагът усилвал своя бяг
и, стенейки, избягвал пак. [888]
Той искал да го усмърти
или ранен да го плени,
защото ако не успеел
на своя враг да надделее, [892]
Ке щял да му се подиграва
и никой нямало тогава
да го спаси от този срам.
Очаквал го позор голям, [896]
ако обета си не спазел.
Ивен подир врага си влязъл
във крепостта. Не срещнал хора
по улиците и по двора. [900]
Препускайки с последни сили
един след друг, те приближили
най-неусетно до вратата,
която водела в палата. [904]
Тя уж на вид била голяма,
ала се виждало, че няма
как през отвора й да минат
един до друг дори двамина. [908]
Вратата хем била възтясна,
хем се оказала опасна,
защото с механизъм сложен
капан ужасен бил заложен. [912]
Над прага й, като махало,
прикрито острие висяло.
Смъртта била ужасно близка,
когато някой без, да иска, [916]
докоснел спусъка му скрит.
Тогава с грохот страховит
се спускало то в миг от свода.
А два капана, скрити в пода, [920]
когато някой ги допирал,
врата, по-остра от секира,
задействали тъй, че да пада
като посичаща преграда. [924]
Ако човек не бил разсечен,
на вечен плен той бил обречен,
но който минел по средата
единствен влизал през вратата. [928]
По този безопасен път
промъкнал се напред врагът,
защото знаел го добре.
Ивен не можел да се спре [932]
и се протегнал над седлото,
препускайки напред, защото
той се надявал, че така
ще хване рицаря с ръка. [936]
Но както следвал своя враг
докоснал дървения праг
и сякаш дяволът запратил
към нашия герой вратата. [940]
Тя паднала със страшна сила
и коня му разполовила,
ала надвесен бил Ивен
напред и бил така спасен [944]
той, слава Богу, от смъртта 50 50 Ст. 945: Обикновено рицарят трябва да проявява винаги чувство за мярка и да избягва да умъртвява своя противник. Така е постъпил с Калогренан и пазителят на вълшебния извор: като победител той се задоволява просто да отведе коня на Калогренан. В случая обаче спасителен се оказва стремежът на Ивен да доведе докрай своето превъзходство. Кретиен обаче не обяснява това: внушава го като изтъква колко отблизо Ивен преследва своя противник. Под неговото перо новият жанр — романът — показва, че изразното му средство е не обяснението, а изображението. .
Но падналата в миг врата
успяла входа да затвори,
а рицарските здрави шпори [948]
отсякла точно до петите
и страх голям Ивен изпитал
от коня щом се строполил.
Врагът в туй време се спасил, [952]
като през втора порта минал
(изглежда само домакинът
я знаел). В каменния зид
тя като първата на вид [956]
била и щом той влезнал там,
затръшнала се с шум голям.
Изпитал силен страх Ивен,
като разбрал, че е пленен [960]
и е затворен в тази зала,
която цялата искряла.
С прекрасни цветове покрити
били таванът и стените, [964]
но как да им се възхищава,
щом нямал никаква представа
къде е другият избягал.
Ивен, макар че бил смелчага, [968]
се притеснил, но в тишината
една вратичка във стената
отворила се и девица —
изящна, мила хубавица — [972]
излезнала през таз врата.
Когато го видяла, тя
му казала с изплашен глас:
„Сеньор, страхувам се, че вас [976]
ужасна смърт ви чака тук,
ако ви види някой друг.
Днес смъртоносно бе ранен
от някой моят суверен. [980]
А този някой, знам, сте вие.
От скръб да се самоубие
желае неговата дама.
Придворните, при тази драма, [984]
крещят от болка и тъга.
Те знаят, че сте тук сега.
Щом кажат верните васали
каква съдба са ви избрали [988]
(плен доживотен или смърт),
ще дойдат да ви отмъстят.“