Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Щомзърнали, че идва пак,
те всички скочили на крак, [652]
но той веднага им предложил
да седнат и се разположил
до Гениевра. С увлечение
тя трогващото приключение [656]
на рицаря Калогренан
разказала му. Той, смълчан,
я слушал. В пълния салон
в чест на баща си Пендрагон, [660]
на майка си и своя син 46 46 Ст. 661: Романът на Кретиен Ерек и Енида споменава Лохол (ст. 1727) като син на Артур (от връзката му с Лизанор, дъщеря на граф Севен). От липсата на обяснения за извънбрачното дете на Артур може да се предположи, че подобни факти не са били изключение в средите на феодалната аристокрация. ,
заклел се този властелин,
че скоро извора ще види
и затова в леса ще иде [664]
след две недели. Ще нощува,
а сутринта ще отпразнува
в онази мъничка обител
деня в чест на Йоан Кръстител 47 47 Ст. 668: Празникът на Йоан Кръстител е на 24 юни, тоест около две седмици след Петдесетница. Разбира се, тези изчисления са твърде приблизителни, защото Петдесетница се определя спрямо Великден, който в различните години се пада на различни дати. . [668]
Предложил да го придружат
които искат в този път.
Щом замисъла му узнали,
барони, рицари, васали [672]
поискали с възторг в душата
да тръгнат с него към гората.
Но сред веселие и смях,
не виждал никой, че сред тях [676]
стои объркан, натъжен
и мрачен рицарят Ивен,
защото имал намерение
там сам да търси отмъщение. [680]
А според рицарските нрави
Ке можел пръв да се изправи
срещу противник на двубой.
Но ако се откажел той, [684]
редът бил на Говен тогава.
И всеки се съобразявал
с това. Ивен уверен бил,
че със молби би ги склонил [688]
да му отстъпят тази чест.
Но той държал сам в онзи лес
да търси смърт или прослава.
Броселиандската дъбрава [692]
от замъка била далече,
но той решил, че ще е вече
след три дни там, ако веднага
за път започне да се стяга 48 48 Ст. 696: Гората Броселианда е далече от Артуровия двор, но не е в отвъдморска страна (Франция). Тя е част от пространството на разказа, който хомогенизира твърде отдалечени едно от друго места. Вж. по този въпрос и бел. към ст.189. . [696]
Разчитал бързо да открие
пътечката къде се вие
сред храстите, подир което
той ще поеме през полето [700]
към крепостта — там дъщерята
(красива, умна) и бащата
дано да го приемат също
с гостоприемството, присъщо [704]
на род с безкрайна доброта.
Ще види после сред степта
стадата с бикове, пастира —
тъй грозен, че дъхът ти спира [708]
пред уродливия му вид
на колос, груб и страховит
досущ като ковач възчерен.
След великана ще намери [712]
стакана, извора, скалата
и бора чуден със ятата,
където го очакват хали…
Ивен не смятал да се хвали [716]
пред никой, че не знаел там
дали ще си докара срам
или прослава на герой,
ако се стигне до двубой. [720]
Ивен излезнал сам на двора,
намерил верните си хора
и наредил, без да се маят,
жребеца да му оседлаят. [724]
Към предан паж той след това
отправил следните слова:
„Вземи доспехите ми, меча,
че заминавам надалече. [728]
Ще мина през онази порта,
която води вън от форта,
С умерен ход ще ми върви
жребецът. Ти не се бави, [732]
докарай бойния ми кон
там, дето почва малък склон,
а после ще се прибереш
с жребеца. Да не издадеш [736]
на никого, че в този час
на път далечен тръгвам аз.
Доверие ти имам, знаеш,
ала жестоко ще се каеш, [740]
ако на някой нещо кажеш 49 49 Ст. 741: Обикновено рицарят тръгва на приключение със знанието и благословията на Артуровия двор. Тайното начинание на Ивен свидетелства за себичността, характерна за този етап от живота на героя. Ивен иска на всяка цена да успее там, където друг рицар се е провалил. !“
„Сир, моля ви се — рекъл пажът, —
ще бъда гроб! Сега към склона
вървете, аз ще дойда с коня.“ [744]
Ивен след миг поел напред,
готов за своя братовчед
мъст да постигне на дуел.
Оръжието пажът взел, [748]
прегледал конските подкови,
и убеден, че са готови
за път до сетния пирон,
той яхнал бойния му кон [752]
и се насочил към Ивен.
А той край път обезлюден
очаквал пажа с нетърпение.
Щом тежкото въоръжение — [756]
шлем, щит, меч, копие и броня —
му сложил пажът, яхнал коня
Ивен и бързо го пришпорил.
Той денонощно, без умора, [760]
в галоп стотици левги минал,
през планини, реки, долини,
опасности преодолявал,
ала безстрашно продължавал [764]
да търси онзи лес дълбок
с пътечката, обрасла с глог
и най-накрая я открил.
Тогава се успокоил, [768]
че пътят му от тук нататък
до извора ще бъде кратък,
че ще открие във гората
стакана, бора и скалата [772]
и че с водата, дето блика,
сам бурята ще предизвика.
По късна доба бил приет
подобно своя братовчед, [776]
от щедрия добър васал.
Когато щерка му видял,
Ивен разбрал, че по света
по ум, по чар, по красота [780]
и благородни маниери,
не може друга да се мери
със нея. И баща й също
блестял със качества, присъщи [784]
на род прославен и велик.
Уви, човешкият език
достойнствата им да опише
не може — те се дават свише. [788]