Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)

Приема се, че романът Смъртта на крал Артур е създаден в 1230 г. В началото и в края на романа авторът се назовава с името Уолтър Мап. За този висш служител в двора на английския крал Хенри II Плантагенет знаем, че умира през 1209 г., тъй че не е възможно той да е написал Смъртта на крал Артур . Анонимният автор на нашия роман е прибягнал до литературна мистификация — прийом, често използван от средновековните писатели, които предпочитали да обвържат творбите си с някое известно име, вместо да изтъкват своето. По същия начин е постъпил и авторът на друг емблематичен артуровски роман в проза от същия период — Търсенето на Светия Граал , писан между 1225 и 1230 г. Заключителните редове на този роман твърдят: „Кралят [Артур — С. А.] наредил да повикат църковните учени, които да запишат приключенията на рицарите от Кръглата маса, и когато Боорт разказал премеждията, съпроводили търсенето на Светия Граал, така, както лично той ги бил видял, те били записани и сложени на съхранение в библиотеката на Солсбъри, откъдето месир Уолтър Мап ги извлякъл, за да напише своята книга за Светия Граал от любов към своя владетел крал Хенри, който издал нареждане тази история да бъде преведена от латински на френски.“ 1 1 Търсенето на Светия Граал , „Изток-Запад“, превод от старофренски Владимир Атанасов, 2013, София, с. 400.

Литературната мистификация е конструирана фикция, очертаваща прехода от събитие, представено като действително случило се, към отзвука от него под формата на писмен или устен разказ. Не е трудно да разпознаем в цитирания откъс съставните елементи на мистификацията: събитие (търсенето на Граала); свидетел на събитието — или участник в него — (Боорт); престижно място, където събитието става публично достояние (двора на крал Артур); запис на разказа, съхранил паметта за събитието (латинската книга, депозирана в книгохранилището на Солсбъри); превод от латински на френски, дело на Уолтър Мап, по заръка на владетеля.

Началото на Смъртта на крал Артур се представя като продължение на събитията, описани в Търсенето . И отново авторството се приписва на Уолтър Мап. Не е необходимо да се ровим тук в биографията на тази личност. Няма съмнение, че в двата френски романа това име е маска, зад която авторите прикриват своята идентичност. Авторите или авторът? За това ще стане дума след малко. Едно е безспорно: Смъртта на крал Артур се явява последната част от триптих, първите две съставки от който са Роман за Ланселот в проза — повествователен масив от около 1500 страници — и Търсенето на Светия Граал . Между трите романа съществува безспорна тематична приемственост в рамките на общ замисъл. Роман за Ланселот е фокусиран върху детството и младостта на Ланселот, първите му подвизи и началото на любовта му към кралица Гениевра, съпругата на крал Артур.

Но наред с тази повествователна линия романът проследява приключенията на десетки други рицари от Кръглата маса, които невинаги се пресичат с тези на Ланселот. Заедно с романа за Тристан в проза, писан по същото време, той е най-широкообхватният рицарски роман. И най-въздействащият, казва Фердинан Ло, негов проникновен изследовател 2 2 Ferdinand Lot, Étude sur le Lancelot en prose , Paris, Honoré Champion, 1918, nouvelle édition de 1954, p. 8. . В Търсенето на Светия Граал така нареченото земно рицарство, свързвано с идеала за воинско превъзходство и за куртоазната любов към Дамата, отстъпва предното място на „небесното рицарство“ — нов, мистичен идеал, утвърдил се под влияние на цистерцианския ригоризъм. „Небесното рицарство“ е устремено към Светия Граал — символ на Божията благодат, отредена на неколцина богоизбрани, не за да станат те шампиони на рицарството, а за да заслужат по-скоро на небесните селения. Сред тримата богоизбрани герои на този роман двама (Персевал и Галаад) напускат този свят, след като са имали привилегията да съзерцават чудотворния Граал, а третият (Боорт) остава, за да разказва като свидетел за настъпилите чудеса. Всичко важно сякаш вече се е случило. Смъртта на крал Артур обаче подсказва, че участта на рицарския елит все още не е разкрита напълно. След неговия апогей — предмет на първите две произведения от триптиха — Смъртта на крал Артур ще опише неговата агония.

Романите от въпросния триптих на свой ред се вписват в един още по-мащабен цикъл, известен като Ланселот-Граал или Артуровска Вулгата . Той започва с творба, обикновено озаглавявана Историята на Светия Граал . Сред нейните версии най-пълна е една трилогия в проза, свързвана условно с името на Робер дьо Борон. Наскоро тя бе преведена на български под заглавието Роман за Граала 3 3 Робер дьо Борон, Роман за Граала , „Изток-Запад“, превод от старофренски Владимир Атанасов, София, 2012.