Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)

Типологична черта на рицарския роман е неговият щастлив край: въпреки страданията, които понася, въпреки изпитанията, в които залага честта и рискува живота си, героят в крайна сметка тържествува, постигайки хармония със себе си, със своята дама и с рицарското общество. Разбира се, историята на един успех има повече шанс да привлече широката публика, отколкото история с тъжен край. Но истинското обяснение за хепиенда на рицарските романи следва да търсим в основната им социална функция — да утвърждават куртоазната етика на героизма и на чувствата, която да обединява в общ идеал нисшето (рицарското) и висшето съсловие на феодалната аристокрация.

Смъртта на крал Артур е първият рицарски роман с трагичен край. И последният: след него артуровските романи от Късното средновековие (XIV и XV в.) свидетелстват за упадък и размиване на жанра, но не и за упадъка на Артуровото царство. От историческа гледна точка социалните причини за залеза на рицарството са свързани главно с възхода на градската култура и градската икономика. Градът маргинализира феодалния двор и замъка — средища на рицарската цивилизация. За тези социални причини в Смъртта на крал Артур дори няма и намек. Романът следва друга логика. Причините за края на рицарството са, от една страна вътрешни, а от друга — мистични. Под вътрешни или домашни причини имам предвид конфликтите между рицари, които споделят една и съща ценностна система и, нещо повече, които са свързани с общо минало и с приятелски чувства. Единствената външна заплаха в романа за Артуровото кралство е Римската империя, но тя бива отстранена бързо и не тя води до трагичната развръзка. А мистичния фактор за края на Артуровото величие следва да виждаме в християнския идеал за презрението към света ( contemptus mundi ), който подтиква Гениевра и Ланселот да се оттеглят в монашески обители и да изживеят последните си дни в отшелническо покаяние. В това отношение краят на романа е съзвучен с духа на мистичното християнство, който цари в Търсенето на Светия Граал .

Интригата в Смъртта на крал Артур е изградена като трагедия в Аристотеловия смисъл на думата, тоест като поредица от конфликти, произтичащи по необходимост едни от други и придаващи така дълбоко единство на действието 13 13 Тук използвам понятията „аристотелова трагедия“ и „единство на действието“ като анахронизми. Европейското Средновековие не познава Аристотеловата Поетика с нейните дефиниции за трагедия и за единство на действието. Трактатът на Аристотел е преведен на латински в Италия едва в края на XV в. (1498 г.). . Две са главните огнища на конфликти: новото разпалване на любовната страст между Ланселот и Гениевра; смъртната вражда между два семейни клана — на Говен и на Ланселот. По своята същност тези конфликти са трагични, доколкото моралните ценности вземат превес над екзистенциалните. С други думи, постъпките на героите се определят не толкова от интереса, колкото от чувството за дълг и чест. Нещо повече, чувството за дълг влиза в разрез с други възвишени чувства като вярност, лоялност, приятелство. Ланселот подновява прелюбодейската си връзка с Гениевра, без това да разколебава по някакъв начин уважението и преклонението му пред краля. От своя страна, Говен се възхищава безрезервно от Ланселот, но след като двама негови братя загиват — макар и по недоразумение — от ръката на Ланселот, той вижда занапред в него смъртен враг. Антагонистите са дълбоко раздвоени между обичта и възхищението, от една страна, и омразата и жаждата за мъст, от друга.

Към тези два конфликтни центъра авторът добавя поредица от злощастни ситуации и недоразумения. На турнира в Уинчестър Ланселот участва инкогнито и получава тежка рана от братовчед си Боорт, която го изважда от строя за цял месец. По-късно в една гора той бива пронизан по погрешка от ловец, преследващ елен, и ще му се наложи нов половин месец лечение. Недоразуменията с трагични последици изобилстват: Гениевра е обвинена в умишлено отравяне на Гахерис, когато му е подала най-добронамерено ябълка, без да знае, че в плода друг рицар е сложил силна отрова; кралицата ревнува госпожицата от Ескалот, защото мисли, че Ланселот споделя любовта на девойката; Ланселот убива брата на Говен Гахериет, без да го разпознава и без да желае смъртта му; Артур удушава в обятията си своя виночерпец Лукан, докато, омаян от смъртоносната рана, иска да го прегърне за благодарност. Измамата и предателството също допринасят за трагичния развой на събитията: Моргана злепоставя Ланселот пред Артур; същото прави и Агравен; Мордред става предател и убиец на вуйчо си Артур, знаейки всъщност, че той е негов баща 14 14 Бащинството на Артур също е плод на недоразумение. .