Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)

. Историята на Светия Граал предхожда и подготвя романите от триптиха, като проследява първоначалното сакрализиране на един утилитарен предмет — Граала 4 4 Ще напомня, че на старофренски думата означава първоначално „съдина“, „тава“. . То започва с Тайната вечеря на Иисус Христос с неговите ученици в навечерието на Пасха, минава през делото на Йосиф Ариматейски, който събира в Граала кръвта на разпнатия Христос, преди да предаде свещения съд на своите потомци, които пък ще го пренесат на Запад в царството на Артур.

Друг роман, втора част от трилогията на Робер дьо Борон и нейно продължение в хронологията на описваните събития, е посветен на Мерлин — пророк, магьосник и покровител на Артур, когото възкачва и на кралския престол. Този роман и трите му продължения от XIII в. формират частта Мерлин , която проследява развоя на събития, започнали в Историята на Светия Граал . Трите продължения на Мерлин са писани вероятно по-късно, след останалите романи от цикъла Ланселот-Граал , който включва пет творби: Историята на Светия Граал , Мерлин , Роман за Ланселот , Търсенето на Светия Граал и Смъртта на крал Артур . В масив около 2500 страници цикълът разказва историята на една светиня, която се пресича с историята на артуровското рицарство, пренасочва я и ускорява нейния край.

Въпросът за авторството на цикъл с подобен мащаб е от съществено значение — не толкова за да научим нещо повече за идентичността на автора или авторите, колкото за да осмислим връзката между отделните части на Артуровската Вулгата . Фердинан Ло формулира категорично основната си теза: „Корпусът на Ланселот-Граал , с изключение на Мерлин и неговите продължения, които с положителност са добавени по-късно, е дело на един-единствен автор. Зад привидното си разнообразие този корпус разкрива безспорно единство на замисъла и на плана.“ 5 5 Фердинан Ло, цит. съч., с. 7–8. Преводът мой — С. А. Ло формулира същата си позиция и на друго място в своето изследване: „Корпусът на Ланселот-Граал не само че не е сбор от отделни части и парчета, а се разстила пред погледа ни като величествена катедрала, изградена от основите до покрива от един и същи архитект.“ 6 6 Пак там, с. 107. В първото цитирано твърдение Фердинан Ло говори за автор, във второто — за архитект. На френски думата „архитект“ може да означава и „строител“. Най-вероятно Ло я използва като метафора за автор.

Жан Фрапие, друг изтъкнат представител от следващото поколение медиевисти и научен редактор на ръкописа, по който е направен и българският превод на Смъртта на крал Артур , прави няколко съществени уточнения по тезата на Ф. Ло за един-единствен автор на цикъла. Той приема, че петте творби от Артуровската Вулгата следват общ план и дори образуват обща структура. Нея Фрапие също приписва на архитект, но има предвид не един-единствен автор на цикъла, а проектант, който вероятно е написал и Роман за Ланселот или поне значителна част от него, докато останалите творби са дело на други авторски почерци 7 7 За аргументирано изложение на тезите на Фрапие вж. изследването му, посветено на Смъртта на крал Артур : Jean Frappier, Etude sur le Mort le Roi Artu , Genève, Droz, 1936, по-специално стр. 27–146. Основните си изводи от тази книга Фрапие формулира отново синтезирано в своето Въведение към френското издание на романа, по което е работил българският преводач. . Тезата на Фрапие е убедителна: стиловите и композиционните различия между петте творби не позволяват да ги смятаме за дело на един-единствен автор, но не са пречка да разглеждаме цикъла като идейно цяло. Допускам, че именно в стремежа си да съхранят това единство, авторите са запазвали своята анонимност или са прибягвали до литературна мистификация.

Изхождайки от идеята за цикъла Ланселот-Граал като единен проект, можем да направим два основни извода. Първо: авторите на отделните романи проправят връзки между епизоди, разделени помежду си от стотици страници текст. Долавянето на тези връзки е важна предпоставка за пълноценно възприемане на смисъла на отделната творба, а и на нейното мрежово идейно и естетическо послание. С други думи, цялостното интерпретиране на отделната творба следва да отчита контекста на целия цикъл. Немалка част от обяснителните бележки, които предлагам в края на книгата, целят да информират читателя за тези връзки, да поддържат активна „естетиката на паметта“ — по думите на английския медиевист Йожен Винавър. Четенето на отделната творба предполага съзнание за цикъла, където, отбелязва Винавър, „всяка подробност от действието, колкото и незначителна да ни се струва първоначално, може всеки момент да се появи отново в някой от множеството лабиринти“ 8 8 Eugène Vinaver, „La création romanesque“ in À la recherche d’une poétique médiévale , Paris, Nizet, 1970, p. 136. .

Читать дальше