Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)

Нищо подобно не се среща във френската творба. В нейната фикция без примеси от реалността няма пролуки, през които историческите процеси или авторската рефлексия биха проникнали, за да търсят изход от кризата. Затова, въпреки че довежда романната форма до своеобразно съвършенство, мястото на Смъртта на крал Артур е между Есхил, бащата на трагедията, и Расин, неин връх от епохата на френския класицизъм.

Стоян Атанасов

Когато книжовникът Уолтър Мап записал по най-добрия според неговите разбирания начин Премеждията на Светия Граал * 23 23 Пролог * Името Уолтър Мап очевидно е литературна мистификация. До нея анонимният автор прибягва и в края на романа. Уолтър Мап, английски духовник и висш служител в двора на Хенри II Плантагенет, умира през 1209 или 1210 г. Автор е на съчинението Разкази за хората от кралския двор (De nugis curialium) , съдържащо ценни наблюдения за нравите на царедворците от онова време. Творбата на Уолтър Мап е сатира както на съвременните нрави в кралския двор, така и на куртоазната етика, утвърждавана от рицарските артуровски романи. Тя става известна едва в Късното средновековие. Запазена е в един-единствен ръкопис от XIV в. В нея няма и намек за събитията, описани в романа Смъртта на крал Артур , сътворен между 1230 и 1235 г. До същата мистификация прибягва и анонимният автор на Търсенето на Светия Граал (1225–1230). Вж. Търсенето на Светия Граал , изд. „Изток-Запад“, 2013, с. 9, бел. 7. Впрочем от факта, че авторът на въпросните два френски романа се крие зад името Уолтър Мап, може да се предположи, че става дума за един и същи анонимен писател. , владетелят крал Хенри** 24 24 Пролог ** Хенри II Плантагенет, съпруг на Алиенора Аквитанска и крал на Англия от 1154 до 1189 г., превръща своя двор в най-значителния за времето център на литературата и изкуствата. В обкръжението и под меценатството на Хенри II работят видни английски и нормандски книжовници: Джон от Солсбъри, Гервас от Тилбъри, Томас Бекет, Вас, Мари дьо Франс, Беноа дьо Сент Мор и др. изказал мнението, че стореното от Уолтър Мап няма да е достатъчно, ако не опише и края на хората, които били герои на разказа му, а също и смъртта на рицарите, чиито подвизи бил прославил в своята книга. Това било и причината, поради която месир Мап се заел да напише тази последна част. Той я присъединил към своето съчинение и я нарекъл Смъртта на крал Артур , защото в края й е описано как крал Артур бил ранен в битката при Солсбъри и как се разделил с Жирфлет*** 25 25 Пролог *** Жирфлет, рицар на Кръглата маса. Появява се като епизодичен герой в редица рицарски романи. Най-значителната му роля е в настоящата творба: след битката в Солсбъри и смъртоносната рана, която Артур получава, Жирфлет остава до последния миг на краля. Той изпълнява, макар и с нежелание, последната воля на Артур — да хвърли меча му Ескалибур в морето, за да не попадне славното оръжие в недостойни ръце (§ 192–193). , който бил негов дългогодишен съратник и последният човек, видял го все още жив.

Ето така месир Уолтър предприел да напише тази последна част от своето произведение.

Когато пристигнал в град Камелот от тъй далечните земи, каквито са тези на Йерусалим, Боорт бил посрещнат там с неописуема радост — до такава степен и мъжете, и жените в него отдавна копнеели да го видят отново. Ала когато разказал за смъртта на Галаад и Персевал, целият двор изпаднал в голяма скръб. После обаче малко по малко всички, доколкото могли, възвърнали доброто си настроение.

Тогава кралят наредил да бъдат записани приключенията, които участниците в търсенето на Светия Граал били разказали при завръщането си в двора му* 27 27 2 * Романната фикция конструира сложен механизъм за достоверност на разказа. Повествованието приема формата на верижно свидетелство: Боорт и останалите участници в търсенето на Граала разказват своите преживелици като очевидци; дворът на Артур е обществото, което слуша за пръв път разказите и където те ще бъдат записани като хроника по заръка на краля. . Сетне по някое време рекъл: — Сеньори, дайте си сметка колцина от нашите съратници изгубихме в това търсене.