Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)

Като се заели да ги преброят, те видели, че липсват тридесет и двама души и че сред покойниците няма дори един, който да е убит на бойното поле.

Тъй като до краля достигнали ширещите се слухове, че месир Говен бил убил твърде голям брой хора, той го повикал при себе си и му рекъл:

— Говен, в името на клетвата, която ти положи пред мен, когато те произведох в рицарски сан, настоявам да ми отговориш на всички въпроси, които ще ти задам.

— Сеньор — отвърнал монсеньор Говен, — понеже ме призоваваш толкова настоятелно, аз поемам задължението да не те излъжа по никакъв начин, ако ще с цената на най-големия позор, който рицар би могъл да претърпи в твоя двор.

— Тогава ще те запитам — продължил кралят — колко рицари мислиш, че си убил със собствената си ръка по време на това търсене.

Монсеньор Говен се замислил за малко, което дало повод на краля да каже:

— Кълна се в главата си, държа да се осведомя за това, защото мнозина разправят, че си избил невероятен брой хора.

— Сеньор — отговорил монсеньор Говен, — виждам, че искаш да се убедиш в моето голямо злотворство. Добре, ще ти разкажа, понеже виждам, че трябва да го сторя. Истината е, че убих със собствената си ръка осемнадесет души. И не защото бях най-добрият рицар сред всички останали, а защото злощастието се стовари върху мен с далеч по-голяма сила, отколкото върху останалите ми съратници. Стигна се дотам не заради рицарските ми достойнства, а заради греховността* 28 28 3 * Романът продължава християнската перспектива, поета от Търсенето на Светия Граал : рицарските победи са грях, ако се отнели човешки живот. ми. Ето, успя да ме накараш да призная моя позор.

— Така е, драги племеннико — рекъл кралят, — всичко това е било истинско злощастие и аз знам добре, че те е сполетяло заради собствените ти грехове, ала все пак ми кажи ти ли уби крал Бодемагю** 29 29 3 ** Бодемагю, крал на Гор и баща на Мелеаган в романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата и в епизода „Отвличането на Гениевра“ от Роман за Ланселот в проза, е приет за рицар на Кръглата маса. Участва в търсенето на Граала, по време на което бива убит от Говен. В Търсенето на Светия Граал Ланселот открива гроба на Бодемагю с надпис, че той е бил убит от Говен. Никъде обаче обстоятелствата около това убийство не са споменати. В Роман за Ланселот Бодемагю е един от най-близките приятели на Говен. Очевидно в сложната плетеница на трите романа не всички епизоди са обвързани и осветлени взаимно. .

— Сеньор — отвърнал Говен, — няма съмнение, че аз го убих. Нищо, което съм извършил през целия си живот, не ми тежи толкова, колкото това.

— Да, драги племеннико — отново се съгласил кралят — не е за чудене, че ти тежи. То и на мен все още много ми тежи, понеже от това моят двор претърпя по-тежки щети, отколкото от смъртта на четиримата най-видни участници в търсенето.

Такива думи наговорил крал Артур, изяснявайки си участта на Бодемагю, от които монсеньор Говен се почувствал още по-нещастен, отколкото бил преди. А кралят, понеже виждал, че с изпитанията на кралство Логрия вече било приключено и ако все пак нещо възниквало, то било съвсем незначително, обявил турнир в равнината край Уинчестър, защото не искал съратниците му да се отучат от носенето на оръжие.

Ала както следвал съвета на божия човек, пред когото се бил изповядал, и докато участвал в търсенето на Светия Граал, се държал непорочно и се отказал от връзката си с кралица Гениевра, за което узнахме от предишния разказ* 30 30 4 * Става дума за Търсенето на Светия Граал , който предхожда Смъртта на крал Артур в цикъла Ланселот-Граал . , така още с пристигането си в двора Ланселот не издържал и месец, след което отново се прехласнал по нея и се възпламенил дори повече, отколкото навремето, изпадайки в още по-тежък грях отпреди. Ала ако миналия път се отдавал на греха тъй умно и тайно, че никой изобщо не го забелязал, сега се държал достатъчно глупаво и в края на краищата Агравен, братът на монсеньор Говен, който открай време го недолюбвал и повече от всеки друг го наблюдавал, за да го хване в прегрешение, успял без особени усилия да забележи какво става. Той започнал да го дебне и в края на краищата се убедил, че Ланселот е лудо влюбен в кралицата, а тя му отвръща със същото.

Наистина кралицата била толкова прелестна, че предизвиквала всеобщото възхищение, и макар по онова време да наближавала петдесетте, в целия свят едва ли можело да се намери друга като нея. Понеже красотата й изобщо не повяхвала, някои рицари казвали, че тя е изворът на всички красоти** 31 31 4 ** Изразът „извор на всички красоти“ се среща по адрес на Гениевра и в Роман за Ланселот . Той се явява калка 32 на друг, широко разпространен на времето израз по адрес на Богородица — „извор на всички добродетели“. Еволюцията на Гениевра в Смъртта на крал Артур следва логиката на прехода от светската красота към християнското целомъдрие. .