И тази сцена е организирана около символната опозиция земна храна/небесна храна, като втората се явява предпоставка за първата.
Леопардът може да се тълкува като алегоричен образ на Ланселот. По-ранен епизод на романа описва сън на Галео, в който леопардът е недвусмислена фигура на Ланселот. Схватката между леопарда и змията е заимствана от романа на Кретиен дьо Троа Ивен, Рицаря с лъва . Там героят Ивен присъства на битка между змия и лъв и решава да помогне на лъва, който от този момент става негов спътник и предан помощник.
От обяснението на отшелника става видно, че епизодът със змията, леопарда и змийчетата е алегоричен разказ за битката на Артур срещу Ланселот, римските войски и Мордред. Фактът, че тези събития са описани едва в края на Смъртта на крал Артур , показва, че авторът на Роман за Ланселот следва общ план за цикъла Ланселот-Граал .
Туаз — приблизително два метра.
Един арпан е равен на 58 метра.
Начинът, по който Хектор убива лъва, напомня за подобна сцена с Говен от Персевал или Разказ за Граала (ст. 7859–7871).
И този детайл е заимстван от последния роман на Кретиен дьо Троа. Вж. предишната бележка.
Относно средновековната практика подът да се покрива с трева вж. бел. 13г1.
Никъде другаде в цикъла Ланселот-Граал не се споменава за тази първа братовчедка на Ланселот. Въпросният пасаж премълчава и факта, че Хектор, полубрат на Ланселот от връзка на крал Бан с друга жена, също е първи братовчед на девойката.
В цикъла Ланселот-Граал Ивен е преди всичко опитен рицар на Кръглата маса, който напътства и насърчава младия Ланселот. Тук не се говори за нито едно от приключенията, от които Кретиен изгражда фабулата на своя роман Ивен, Рицаря с лъва .
Вж. бел. 141.
В Смъртта на крал Артур Агравен подклажда конфликта между Артур и Ланселот. Неговото убийство от Ланселот е една от причините Говен да обяви на Ланселот война на живот и смърт.
И тук разказът подготвя читателя за трагичната развръзка в Смъртта на крал Артур — битката при Солсбъри между войската на Мордред и войската на Артур; смъртоносната схватка между Мордред и Артур.
Авторът на Роман за Ланселот не се придържа до традиционното описание на героите. Към физическия портрет — сам по себе си по-разчупен по отношение на реторическите канони по онова време — той добавя и особености на характера, и действия на съответния персонаж.