Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)

Намек за първата любовна нощ на Ланселот и Гениевра. След размяната на първата си целувка влюбените преспиват у гостоприемния Галео. Малко преди това Дамата от Езерото е подарила на Гениевра вълшебен щит, разцепен на две. На едната му половина е изобразен рицар, на другата — дама. След първата любовна нощ на Ланселот и Гениевра двете части на щита се съединяват. Авторът на Роман за Ланселот въвежда мотива за щита в две части, символ на желанието за сливане с любимото същество, като симетричен контрапункт на мотива за счупения надве меч, който може да бъде съединен само от рицар, избран да проникне в тайните на Граала. По такъв начин се вижда как основните символи в този пространен цикъл следват основната идейна линия на противопоставяне между светското и „небесното“ рицарство.

Смъртта на Галео е описана в епизод, предшестващ непосредствено началото на Отвличането на Гениевра . Причините за тази смърт са физически и душевни. От една страна, Галео получава тежка рана, след като се сражава с двадесет рицари, които искат да му отнемат щита на Ланселот, носен от Галео като скъпа реликва. От друга страна, вследствие на слуха за смъртта на Ланселот Галео изпада в униние, престава да се храни и на единадесетия ден умира от изтощение.

Три часа следобед.

Изричното позоваване на романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата е безспорно доказателство, че творбата на Кретиен е основен източник поне за една трета от фабулата на Отвличането на Гениевра .

Докато Ланселот е в плен на Моргана, приятелите му го търсят упорито. Сред тях е и Лионел.

Дамата от Малео — владетелка и вълшебница. В предишни епизоди държи в плен Ланселот и се влюбва в него. Впоследствие отдава любовта си на Галео.

Намек за предишен епизод, когато Ланселот побеждава Мелеаган в двубой, проведен по бойните рицарски правила. Тук виждаме първата съществена разлика по отношение на романа на Кретиен дьо Троа. В Ланселот, Рицаря на каруцата Мелеаган отправя предизвикателство лично към Артур и дори не споменава за Ланселот, тоест в творбата на Кретиен Мелеаган оспорва властта на крал Артур, докато в Отвличането на Гениевра той съперничи единствено с Ланселот.

Бездействието на Артур се обяснява с неговия статут на крал, олицетворяващ и гарантиращ благоденствието на своята страна. Застрашена ли е тя, рицарите имат задължението да я бранят с оръжие. Историкът на келтската култура Жан Маркс вижда сходство между пасивността на Артур и привидната инертност на владетелите от ирландския героически епос: „Тук откриваме същите geasha [магическа сила, която забранява или повелява определено действие — С.А.], които тегнат над могъщите крале от цикъла за Ълстър, Конхобар или Ейлил. Те не участват нито в единоборства, нито в сражения за завладяване на брод, характерни за келтските битки“ (Jean Marx, La légende arthurienne et le Graal , Paris, P.U.F., 1952, p. 95, преводът мой — С.А.).

Когато става дума за Гениевра, Ланселот не избира между две или повече възможности. За него кралицата е абсолют, който той не съпоставя с други ценности. В това отношение авторът на Отвличането следва романа на Кретиен дьо Троа.

Тук и в целия цикъл Ланселот-Граал героят упорито прикрива своята самоличност. В повечето случаи мотивът е самоцелен, а ефектът от него — предвидим: когато персонажът, от когото Ланселот е криел името си, научава за него, възхищението му от героя нараства още повече.

В романа на Кретиен дьо Троа, преди да се качи на каруцата, Ланселот изпитва моментно раздвоение, описано като „дебат“ (жанр от куртоазната поезия) между Разум и Любов. Читателят така и не разбира как Гениевра научава за моментното колебание на героя. Но при първата им среща в двора на крал Бодмагю кралицата се отнася пренебрежително към Ланселот именно заради въпросното му колебание. Психологическата неправдоподобност на сцената показва, че Кретиен дьо Троа подхожда като школарите схоластици към темата за абсолютното преклонение и подчинение на дамата.

На джуджето — традиционен персонаж от народната приказка и фолклора — приляга да повтаря едни и същи думи. Така авторът на Отвличането определя жанровата принадлежност на въпросния персонаж.