Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)

Вж. бел 1 4.

В предишен епизод от Роман за Ланселот Моргана приспива Ланселот, когото държи в плен, с упойващо питие и му отнема вълшебния пръстен, дар от Гениевра. На негово място слага друг, който прилича на истинския, но не е вълшебен.

Сцената с гребена тук се различава съществено от същата сцена в романа на Кретиен дьо Троа. В Ланселот, Рицаря на каруцата героят намира до един извор гребена, забравен или оставен от Гениевра. Този жест на кралицата така и остава неразгадан. Авторът на Отвличането на Гениевра се стреми да придава рационалност на фабулата там, където Кретиен целенасочено я обгръща в загадъчност. В Отвличането гребенът се явява своеобразен налог, който пазачът на пътя изисква от преминаващите. Иначе и двата текста подчертават фетишизма на Ланселот.

Към 3 часа следобед.

Авторът прави звукова асоциация между името Галаад и топонима Galles (френското название на Уелс). Подобни народни етимологии изобилстват в средновековната книжнина, която има подчертан вкус към всякакъв вид спекулативни разкази за произход (етиологически легенди).

Става дума за Гор, кралството на Бодмагю и Мелеаган, което в редица отношения напомня за келтския Друг свят.

Според някои ръкописи от цикъла Ланселот-Граал Галаад е първороден син на Йосиф Ариматейски и пръв крал на Уелс.

Мойсей е персонаж от Роман за Граала от псевдо-Робер дьо Борон. В края на „Йосиф“ — първата част от този роман (публикуван на български от изд. „Изток-Запад“, вж. с. 88–92) — Мойсей бива поразен от мълния, след като заема незаслужено празния стол на масата на Граала. Авторът свързва този стол с мястото на Юда по време на Тайната вечеря на Иисус с неговите ученици.

Не е известен разказ, в който Мерлин прави въпросното предсказание.

В Първата част на Роман за Ланселот наскоро посветеният в рицарски сан герой повдига надгробен камък, чийто надпис разкрива името му Ланселот (което той до този момент не е знаел!). Надписът съобщава също, че тук един ден ще бъдат положени тленните му останки. За романен цикъл от 2000 страници подобни „къси съединения“ във фабулата се явяват симетричен противовес на прекомерната й разлятост. В същото време те са полезен ориентир за читателя. Прави впечатление, че повечето надгробни надписи в този романен цикъл имат не ретроспективен, а проспективен характер, тоест огласяват не минали, а бъдещи събития.

Добрият рицар, за когото говори Симеон, е Галаад, синът на Ланселот. Епизодът е описан в предпоследната част от цикъла — Търсенето на Светия Граал (вж. бълг. превод, издаден от „Изток-Запад“, с. 381–382).

В първата част на Роман за Ланселот се казва, че кръщелното име на Ланселот е Галаад.

Тук авторът (или преписвачът) Допуска грешка по невнимание. Очевидно става дума за Галаад, сина на Ланселот.

„Покварата“ на Ланселот ще бъде обяснена по-късно като последица от плътската му връзка с Гениевра. Поради тази причина героят няма да бъде сред тримата избраници (Боорт, Персевал и Галаад), които ще проникнат в тайните на Граала.

От тази извънбрачна връзка на крал Бан се ражда Хектор от Мар, полубрат на Ланселот.

Ланселот ще види отново майка си малко преди нейната смърт.

Последният час от деня — към 6 ч. вечерта.

Девет часа сутринта.

Кларанс е име на град, чийто бивш владетел е прадядо на Артур. Баща му Утерпандрагон възприема името като боен вик.

Препасването с меч е част от ритуала по посвещаване в рицарско звание — задължително условие младежът да може да участва в сражение между рицари.

Пропусната бележка в книжното издание. — Бел. Фея Моргана.

Скандинавските коне били смятани за най-добрите.

Това правило следват всички герои в романите на Кретиен дьо Троа.

Нито Ланселот, Рицаря на каруцата , нито предишните части от Роман за Ланселот споменават за сестра на Мелеаган. Докато Кретиен дьо Троа се ограничава с противопоставянето между бащата и сина (Бодмагю и Мелеаган) като илюстрация на антагонизма между Доброто и Злото, авторът на Отвличането на Гениевра надгражда въпросното противопоставяне с антагонистичната двойка сестра/брат.