Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)

В предишни епизоди на романа се говори за войната между Утерпандрагон, бащата на Артур, и Уриен, чичо на Бодмагю, чиито земи били опустошени. Когато става крал, Бодмагю ги заселва с пленници от Логрия — страната на Артур.

Логично е Бодмагю да бъде в течение за смъртта на Галео. Кралят на Гор е васал на Галео. Когато Галео, крал на Морските острови, напуска своите владения, за да се притече на помощ на Гениевра, която Артур е прогонил под манипулационното въздействие на една измамница — мнимата Гениевра, — той назначава Бодмагю за управител на своите земи.

По време на първия си двубой с Ланселот Мелеаган го ранява подло отзад и част от копието му остава в бедрото на Ланселот.

В Ланселот, Рицаря на каруцата Кретиен дьо Троа въвежда мотива за „най-доброто и най-лошото сражаване“, когато по време на турнир анонимният Ланселот рязко сменя бойното си поведение според знаците, които му прави Гениевра. Мотивът се среща и във фрагмент 16 от Отвличането . Той е още един пример за абсолютното подчинение, което образцовият рицар трябва да засвидетелства неизменно на своята дама.

Тук Ке напомня за сражението на Ланселот срещу тримата защитници на мнимата Гениевра. Тогава сенешалът настоява да излезе пръв срещу тях, но Ланселот отказва и подмята иронично: „Започне ли битката, вие няма да се осмелите да бъдете четвъртият участник дори и да ви обещават цяло царство.“

Вж. бел. З3. Авторът на Отвличането на Гениевра обяснява презрението на кралицата към Ланселот с две предполагаеми прегрешения на героя: първото престъпва куртоазния протокол, доколкото рицарят не бива да напуска своята дама без нейно разрешение (Ланселот е тръгнал внезапно да освобождава Говен, пленен от великана Карадок). Второто прегрешение на Ланселот е от по-интимен характер. Относно епизода с пръстена, дарен на Ланселот от Гениевра, вж. бел. 6а1.

Както вече посочих (вж. бел. 6а1), Моргана подменя пръстена от Гениевра с друг. После тя провожда своя пратеница в двора на Артур. Девойката обявява на всеослушание как в предсмъртния си час Ланселот се бил разкаял за любовта си с Гениевра, след което захвърлил пръстена — дар от неговата любима. За доказателство девойката показва въпросния пръстен. Ала Гениевра не губи самообладание и обяснява вниманието си към Ланселот с това, че го смята за най-достойния рицар в двора на нейния съпруг.

Ланселот сънувал — все под въздействието на упойващото питие на Моргана — че кралицата спи с друг рицар, когото той се опитал да промуши с меч.

Ланселот, Рицаря на каруцата не споменава за Галео. Вероятно персонажът е инвенция на автора на Роман за Ланселот . Приятелството между Галео и Ланселот е в съзвучие с любовната връзка на Ланселот с Гениевра и в същото време се явява нейна противоположност. В конкретния пасаж авторът степенува приятелското и любовното чувство в полза на второто.

В романа на Кретиен дьо Троа Мелеаган отвлича Гениевра единствено за да предизвика Артур (вж. бел. 23). Тук той желае кралицата и плътски. Затова я упреква не толкова в съпружеска изневяра, колкото в лош избор: пред него е предпочела Ке — рицар, когото той смята за недостоен, защото го е победил. В този смисъл Отвличането на Гениевра представя постъпката на Мелеаган не като посегателство срещу кралската власт, а като жест на претендент, който цели да отстрани своя съперник (Ланселот).

Във вътрешните помещения на феодалните резиденции засаждали трева, за да се охлажда въздухът през горещите месеци.

Туаз — старинна мярка за дължина, равна приблизително на 2 метра.

Нарастващата сила на Говен, когато слънцето е в своя зенит, дава основание да смятаме, че племенникът на Артур има митичен произход на слънчев герой. Мотивът се среща и в други артуровски романи, например Първото продължение на Персевал (1220), Смъртта на крал Артур (1230).

Доколкото Гор — кралството на Бодмагю и Мелеаган — напомня за келтското отвъдно, откъдето никой чужденец не се завръща, двата моста (на Меча и Подводния) символизират препятствията, които само избраникът може да преодолее. В митичен план победата на героя над владетеля на Другия свят (Мелеаган) отменя местните закони, тоест неговата радикална другост. В този смисъл изчезването на двата моста може да се тълкува като приобщаване на Гор към останалия свят.