Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

— Сир, безполезно е да ми се молите, тъй като нищо на света не е в състояние да ме накара да остана с изключение на едно — което, разбира се, няма да научите от мен.

Кралят държал много на Ке, затова направил всичко по силите си, за да го възпре, но той отказал да му разкрие това, което би го накарало да си промени мнението. Кралят разбрал, че няма да успее да стори нищо и помолил кралицата на свой ред да поговори с Ке. Тя се съгласила на драго сърце.

— Знайте добре — казала тя, — че каквото и да е това нещо, аз ще направя така, че да го получите.

— Господарке, ако бях уверен в това, щях да говоря.

Кралят, сияещ от щастие, му дал обещанието си и посочил кралицата като гарант.

— Сир — заявил Ке, — вие обещахте да ми поверите кралицата, за да я поведа след рицаря, който току-що беше тук. Вашият двор със сигурност ще бъде опозорен, ако не се намери някой, който да се осмели да стори това.

Тези думи много разтревожили краля. Никак не желаел да повери кралицата на сенешала. От всички присъстващи рицари нямало човек, чиито очи да не се налеят със сълзи. Що се отнася до кралицата, тя плачела толкова горещо, че никой не успял да пророни и дума. Довели й коня, без да се бавят повече. Когато Додинел Кръвника разбрал, че нищо не ще попречи на плана на Ке, той се възмутил и започнал да обвинява краля:

— Сир, как ще позволите да отведат моята господарка по този начин?

— Не мога да направя нищо — казал кралят.

— Нищо? Нека Бог ме лиши завинаги от помощта си, ако той успее да я отведе надалеч! По-добре аз да я отвлека от него, отколкото някой чужд рицар!

— Няма да правите нищо — рекъл кралят — и никога, ако Бог повели така, зад моите обещания няма да се крие предателство. — Ке ще отведе кралицата, защото аз му я поверих, а Мелеаган няма от какво да се страхува от мен, преди да достигне до земите си, защото обещанието на краля не трябва да поражда съмнения.

— Така ли? — възкликнал Додинел. — При това положение аз заявявам, че да си крал е позорно. Срам за оногова, който приеме да стане такъв!

При тези думи той се отдалечил напълно отчаян. На свой ред кралицата се качила на коня, без да скрива унинието си. Ке й рекъл:

— Госпожо, не се страхувайте.

Тогава тя погледнала монсеньор Говен, на когото от мъка сърцето щяло да се пръсне, и не могла да се въздържи да му каже:

— Ох, монсеньор Говен, днес ще бъде доказано, че след Галео смелостта не съществува.

Без да се бави повече, Ке я отвел и те яздили направо към гората.

Веднага щом ги забелязал да приближават, Мелеаган се отправил към своите рицари, които го очаквали, и им разказал това приключение, което силно ги развеселило. Той се върнал до мястото, където ги бил видял, и щом Ке се приближил до него, го питал това ли е кралицата. Ке отговорил, че е тя.

— А вие — отвърнал другият — кой сте?

Ке се представил.

— Госпожо — казал Мелеаган на кралицата, — открийте си лицето.

Тя изпитала такава скръб, че предпочитала да е мъртва и не проронила дума. Тогава той сам й повдигнал воала и я разпознал.

— Сеньор Ке — заявил той, — ще се насочим към една безплодна местност, най-красивата на земята. Там ще можем по-спокойно да се сражаваме с копия, отколкото в тази гъста гора.

Другият се съгласил.

Без да се бавят повече, те се отправили с бърз ход натам и срещнали един напълно въоръжен рицар. Това бил Ланселот, който следвал пътя си, спазвайки напътствията на Дамата от Езерото. Той попитал коя е тази дама.

— Това е кралицата — отговорил Ке.

— Коя кралица? — попитал Ланселот.

— Съпругата на крал Артур.

— Няма да я отведете и крачка повече — казал той.

— Кой сте вие — поискал да узнае Ке — и имате ли намерение да я защитите?

— Ще я защитя от всички, които искат да я отведат.

— Но кой сте вие, всъщност? — попитал Ке.

— Аз съм странстващ рицар. А вие? — върнал му въпроса той.

— Аз съм Ке.

— Къде водите моята господарка?

Ке, който не го разпознал, отговорил:

— Сеньор, трябва да я защитя от този рицар. — И му разказал при какви условия.

Ланселот решил да наблюдава как ще се справи Ке. Отдалечил се, оставяйки кралицата озадачена. Тя помислила, че я е разпознал, но не й се вярвало това да е той. Ланселот ги последвал под прикритието на гората, докато стигнали до безплодната земя. Мелеаган грабнал юздите на коня на кралицата и й рекъл:

— Елате, госпожо.

— Засега — намесил се Ке — тя все още не е ваша! Махнете си ръката, скоро ще си платите за дързостта!