Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

Дамата била приготвила кон и оръжия за Ланселот.

— Ланселот — казала му тя, — ето че дойде време да си върнеш всичко, което си изгубил, ако имаш смелост за това. Знай, че в деня на Възнесение трябва да бъдеш в Камелот преди деветия час 18 18 Три часа следобед. . Ако до този час не стигнеш дотам, значи предпочиташ смъртта пред живота.

— Госпожо — отвърнал той, — трябва да ми кажете причината за всичко това!

— Кралицата ще бъде отведена насила, но ако бъдеш там, ще я освободиш от мястото, от което никой досега не е успявал да се измъкне.

— При това положение, уверявам ви, че ще бъда там — заявил той. — Ще стигна или на кон, или пеша!

Дамата му дала оръжия и кон и го изпратила на път пет дни преди Възнесение. Така той пристигнал точно по пладне в Камелот на мястото, където според Разказа за каруцата19 19 Изричното позоваване на романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата е безспорно доказателство, че творбата на Кретиен е основен източник поне за една трета от фабулата на Отвличането на Гениевра . сенешалът Ке бил ранен и повален от седлото, затова че се бил наел със задачата да върне кралицата.

На този ден крал Артур събирал двора си в Камелот, най-богатия на приключения и един от най-приветливите негови градове. Ала този събор бил далеч не така пищен и грандиозен в сравнение със съборите, които имал навик да свиква, докато бил жив смелият Галео, подслоняващ считания от всички за мъртъв Ланселот от Езерото. Напротив, съборът този ден бил пропит със скръб и печал и били пролети много сълзи, преди той да бъде разпуснат. Причината била, че след като кралят се прибрал от богослужение, при него дошъл Лионел, братовчедът на Ланселот, завърнал се след преживените хиляди опасности, за да го открие. 20 20 Докато Ланселот е в плен на Моргана, приятелите му го търсят упорито. Сред тях е и Лионел. Кралят скочил да го посрещне, а също и кралицата, която се радвала най-много от всички. Там била и дамата от Малео 21 21 Дамата от Малео — владетелка и вълшебница. В предишни епизоди държи в плен Ланселот и се влюбва в него. Впоследствие отдава любовта си на Галео. , която впрочем нищо не можело да направи щастлива. Смъртта на Галео я била лишила от възможността да стане господарка на тридесет кралства, а тя трябвало и да се омъжи за него през същата тази година. Лионел бил посрещнат с голяма радост, но тя бързо се превърнала в скръб, когато той им споделил, че неговият братовчед не може да бъде открит и че го мисли за мъртъв. Ето защо кралят заплакал:

— Това се дължи — рекъл той — на мъката по смъртта на Галео.

— Разбира се — казал монсеньор Говен, — имате право, защото след смъртта на една изключителна личност като Галео, нито един рицар не би трябвало да приеме живота.

Тези думи силно разгневили кралицата, която не приела лесно идеята за смъртта на Ланселот. Тя се ядосала много жестоко на монсеньор Говен:

— И какво, монсеньор Говен, искате да кажете, че вече няма рицар, който да се мери с Галео?

— Наистина, госпожо — отговорил той, — това няма как да го зная.

— Има такъв рицар и това може да бъде само вашият вуйчо.

Говен се изправил, вълнението го задушило, очите му се просълзили и той напуснал стаята с думите:

— Разбира се, госпожо, няма място за съмнение.

Те не си разменили и дума повече.

През това време пристигнал сенешалът Ке без мантия и с малък златен жезъл в ръка. Той съобщил на краля, че храната е сервирана и че е време за ядене.

— Сега — рекъл кралят — вече имам време за това. Свободен съм, защото липсват приключения. Дано занапред Бог ми изпраща щастливи новини, ако такава е волята му, но не виждам как това ще се случи.

Кралят седнал на масата не защото имал желание да се храни, а за да се разсее. Мнозина от присъстващите също нямали апетит. От своя страна Лионел бил при кралицата в нейните покои, където се утешавали взаимно заради огромната си мъка. След като се нахранили, кралят седнал на едно легло. Той скърбял толкова силно, че вместо да проявява обичайната си веселост, потънал в мисли, като по този начин предизвикал изумлението на бароните около себе си.

Докато бил в унес, влязъл рицар, облечен с ризница, шлем, гамаши и с препасан меч. Той бил висок, с красива външност и хармонично телосложение. Прекосил с едри крачки стаята, като стискал уверено дръжката на меча в дясната си ръка. Когато стигнал до краля, свалил шлема си и изпълнен с високомерие, заявил достатъчно силно, за да бъде чут: