Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

— Кралю Артур, дойдох да се представя. Знайте, аз съм Мелеаган, син на крал Бодмагю от Гор. Дойдох във вашия двор, за да се защитя и да докажа невинността си пред Ланселот от Езерото заради това, че някога го раних в една битка с копия. Всъщност чух да се говори, че той ме обвинява как съм го ранил предателски 22 22 Намек за предишен епизод, когато Ланселот побеждава Мелеаган в двубой, проведен по бойните рицарски правила. Тук виждаме първата съществена разлика по отношение на романа на Кретиен дьо Троа. В Ланселот, Рицаря на каруцата Мелеаган отправя предизвикателство лично към Артур и дори не споменава за Ланселот, тоест в творбата на Кретиен Мелеаган оспорва властта на крал Артур, докато в Отвличането на Гениевра той съперничи единствено с Ланселот. . Ако смята така, нека се яви пред мен, тъй като съм напълно готов да се защитавам.

— Сеньор рицарю — отговорил кралят, — Ланселот не е тук и от дълго време не знаем къде е, за наше голямо съжаление. Ако беше тук, нямаше да се поколебае да защити своята чест, било във вашите земи, а и навсякъде другаде, това е добре известно.

Новината за това събитие достигнала и до покоите на кралицата. Лионел също бил там. Той изтичал бързо при краля и предложил да докаже на рицаря, че е ранил от подлост Ланселот. Но кралят не желаел да даде съгласието си, също както и кралицата, която правила всичко възможно, за да предотврати това.

Тогава Мелеаган си тръгнал. Когато достигнал до вратата на залата, се обърнал и казал:

— Кралю, напускам двора ви, без да съм провел своята битка, но ако тук се намери някой достоен рицар, ще направя така, че да се сражавам срещу него. Знайте добре, че в земите на моя баща Бодмагю, а и в моите, много от вашите рицари, дами, девойки и младежи са мои заложници и роби. Как да мисля, че в този двор има толкова добри рицари, както се говори, при положение, че те не идват да ги освободят? Не е голямо усилие за заслужили рицари като тях да преминат един мост и да се изправят срещу сам рицар. Сега могат спокойно да си извоюват тази чест, ако притежават необходимата смелост. Поверете на някой от вашите рицари кралицата, която е тук пред нас, за да я доведе в гората. Ако съумее да я защити от мен, ще ви върна пленниците, които са в земите на Гор и ще стана ваш васал. След победата на рицаря може да ме хвърлите и в тъмница, докато не изпълня обещанията си. За сметка на това, ако успея да извоювам кралицата от рицаря, всеки един от нас ще може да действа, както намери за добре, за да брани интересите си.

— Сеньор — отговорил кралят, — ако вие задържате моите хора, аз трябва да понеса това 23 23 Бездействието на Артур се обяснява с неговия статут на крал, олицетворяващ и гарантиращ благоденствието на своята страна. Застрашена ли е тя, рицарите имат задължението да я бранят с оръжие. Историкът на келтската култура Жан Маркс вижда сходство между пасивността на Артур и привидната инертност на владетелите от ирландския героически епос: „Тук откриваме същите geasha [магическа сила, която забранява или повелява определено действие — С.А.], които тегнат над могъщите крале от цикъла за Ълстър, Конхобар или Ейлил. Те не участват нито в единоборства, нито в сражения за завладяване на брод, характерни за келтските битки“ (Jean Marx, La légende arthurienne et le Graal , Paris, P.U.F., 1952, p. 95, преводът мой — С.А.). , докато се опитвам да намеря решение, но кралицата няма нищо общо с техния плен и затова няма да участва и в тяхното освобождаване.

При този отговор на краля рицарят си тръгнал, яхнал коня си и яздил до началото на гората. Там се обърнал, за да види дали някой не го следва. Съвсем близо, на по-малко от два опънати лъка разстояние, имало стотина рицари в доспехи, които го очаквали.

Докато Мелеаган дебнел по този начин, слуховете за неговата арогантност и високомерие се разпространили в двореца. Достигнали и до ушите на сенешала Ке, който се хранел в залата на долния етаж. Той прекъснал обяда си, прибрал се в дома си, където се въоръжил от глава до пети, а после се явил пред краля:

— Сир — рекъл той, — служих ви дълго време. Вече нямам желание да продължа с тази служба. Затова се сбогувам с вас, тъй като си отивам.

Кралят бил поразен.

— Как така, сериозно ли говорите, сенешале?

— Абсолютно, сир.

— Каква е причината за решението ви?

— Сир, такова е желанието ми в този момент.

— Няма да извършите подобно нещо — рекъл кралят. — И ако се е породила някаква лудост в главата ви, откажете се. Аз от своя страна ви моля, в името на любовта и верността, която ми дължите, да останете.