lovech - Kolekcionerat na tatuirovki

- Не забравяй, че трябва да изглеждаш опасен - напомни Сакс. - И загадъчен, макар че това ще е по-лесно.

Том донесе на Райм кафе в чаша, снабдена със сламка. Явно бе забелязал жадния му поглед към чашата на Сакс. Той кимна за благодарност.

Стара семейна двойка...

- Олекна ми, Линкълн - отбеляза Том. - За момент наисти­на си помислих, че си се разнежил. Беше смущаващо. Но сега, като знам, че е план за разкриване на близките на покойника, това върна вярата ми в теб.

- Близко е до ума - измърмори Райм. - Знаеш ли, аз не съм чак такова студенокръвно, за каквото ме мислят всички.

По ирония той наистина искаше да изпрати цветя и по сан­тиментални причини - за да засвидетелства уважение на един достоен противник. Подозираше, че Часовникаря би направил същото за него.

Гледна точка за смъртта едно и Гледна точка за смъртта две, разбира се, не се изключваха взаимно.

Райм се сепна.

- Какво? - попита Сакс.

- Каква е температурата навън?

- Около нулата.

- Предното стълбище заледено ли е? - Къщата му имаше стълби и рампа за инвалидни колички.

- Задното беше. Предполагам, че и предното е заледено.

- Мисля, че имаме гости.

Макар да нямаше твърди доказателства, Райм вярваше, че след злополуката, лишила го от голяма част от сетивата му, оне­зи, които се бяха съхранили, се бяха изострили. Най-вече слу­хът. Бе чул скърцане на ледени кристалчета под нечии крака на предното стълбище.

След няколко секунди се позвъни и Том отиде да отвори.

Шумът от стъпките, приближаващи се по коридора, издаде кой е посетителят.

- Лон.

Детектив първи ранг Лон Селито се показа зад ъгъла и мина през сводестия вход на лабораторията, като събличаше палтото си „Бърбъри“. Беше тъмносиво на цвят и измачкано, което бе характерно за повечето му дрехи заради пълнотата и небреж­ността му. Райм се питаше защо не носи повече тъмни дрехи, така нямаше да личи колко са измачкани. Но след като Селито свали палтото и се настани на един плетен стол, тъмносиньото му сако отдолу също се оказа цялото в гънки.

- Кофти време - измърмори детективът, като изтръска ня­колко снежинки от прошарената си коса. Проследи ги с поглед. - Оп, извинявам се.

Том му каза да не се притеснява и му донесе кафе.

- Кофти - повтори детективът.

Обгърна чашата с длани, както бе направила Сакс преди това. Загледа се през прозореца, където зад соколите се вижда­ха сипещи се мокри снежинки, мъгла и черни клони. И почти нищо друго от Сентрал Парк.

Райм не излизаше много, затова не обръщаше голямо вни­мание на времето, освен ако не беше фактор в някое местопрес­тъпление. Или когато му служеше като ранна предупредителна система за неочаквани гости.

- Почти сме готови - каза той, като кимна към доклада за убийство пред кметството.

- Да, да, но не съм дошъл за това - изстреля Селито като една дума.

Райм го погледна изпитателно. Селито беше старши детек­тив в отдел „Тежки престъпления“ и ако не беше дошъл за до­клада, значи може би на хоризонта имаше нещо друго, нещо по-интересно. Още по-обнадеждаващо бе това, че макар да видя една табличка с домашни сладки, приготвени от Том, Лон се извърна настрани, сякаш не съществуваха. Сигурно идваше за нещо спешно.

И следователно - ангажиращо.

- Получихме сигнал за убийство в Сохо, Линк. От тази су­трин. Теглихме жребий и се падна на теб. Надявам се, че си свободен.

- Как се е паднало на мен, когато не съм участвал в жребия?

Селито отпи глътка кафе и продължи, без да обръща внима­ние на забележката:

- Случаят е сложен.

- Слушам те.

- Една жена е била отвлечена от склада на магазина, в който работи. Някакъв бутик. Убиецът я е завлякъл през задна врата в тунел, разположен под сградата.

Райм знаеше, че под Сохо има цял лабиринт от тунели, про­копани преди години за транспоргиране на стоки от една по­стройка до друга. Отдавна очакваше някой да си хареса тази територия като място за извършване на убийства.

- Изнасилване?

- Не, Амелия - отговори Селито, - изглежда, че извърши­телят прави татуировки. При това е много добър, ако съдим по думите на първия пристигнал полицай. Направил ѝ е татуиров­ка. Само че не с мастило. Използвал е отрова.

Благодарение на дългогодишния си опит като кримина­лист Райм често правеше много точни умозаключения от оскъдни предварителни сведения. Но дедукцията работи ус­пешно само ако се базира на по-ранни разкрития. Досега не се беше сблъсквал с такъв случай и затова нямаше готова теория.