lovech - Kolekcionerat na tatuirovki

- Значи сигурно е отивал на среща с жена. Човек не се бръс­не, преди да отиде да пие с приятели. Знаеш ли, Райм, ако не беше прекарал онези последни пет минути в тоалетната, ходът на събитията щеше да бъде друг. Събитията щяха да протекат другояче. И човекът нямаше да бъде убит онази вечер. Може би щеше да живее дълго и щастливо.

„Или щеше да се качи пиян в колата и да се забие челно в автобус с деца“ - помисли си Райм.

Безсмислено беше да умуват какво е можело да се случи.

Гледна точка към смъртта едно. Гледна точка към смъртта две.

- Знаеш ли кой е погребалният дом? - попита Сакс.

- Още не.

Когато не подозираше, че след няколко минути ще бъде арестуван, и си мислеше, че всеки момент ще убие Райм, Логан бе обещал да пожали Сакс. Може би това великодушие бе друга причина криминалистът да съжалява за смъртта на убиеца.

Том кимна на Сакс:

- Кафе? Нещо друго?

- Само едно кафе, благодаря.

- Линкълн?

Криминалистът поклати глава.

След малко болногледачът донесе чаша кафе и я подаде на Сакс, която му благодари. Въпреки че нервите в по-голямата част от тялото му бяха извън строя, вкусовите рецептори на Райм работеха отлично и той оценяваше, че Том Рестън прави много добро кафе. Не ползваше капсули или фабрично смляно, а думата „нес“ изобщо не беше в речника му.

Болногледачът се усмихна саркастично и попита Сакс:

- Е, какво мислиш за емоционалната страна на Линкълн?

- Не е това, Том - отговори тя, като обхвана чашата с длани, за да се стопли. - Мисля, че това е част от метода му.

Тази Сакс! Умницата. Това бе една от причините да я обича. Погледите им се срещнаха. Райм знаеше, че усмивката му, ма­кар и съвсем лека, вероятно изглежда като точно отражение на нейната.

Тя продължи:

- Часовникаря винаги е бил загадка. Не знаем почти нищо за него - всъщност само това, че има близки в Калифорния. Да­лечни роднини, които не успяхме да открием. Не знаем нищо за съучастниците му. Това може би е шанс да открием хора, които са го познавали и са работили с него - било то законно, или в престъпната му дейност. Нали, Райм?

„Сто процента“ - помисли си той. Обърна се към Пуласки:

- И когато откриеш кой е погребалният дом, искам да оти­деш там.

- Аз ли?

- Това ще е първата ти задача под прикритие.

- Няма да е първата - поправи го младежът.

- Първата, при която присъстваш на погребение.

- Вярно. Добре, като кого ще се представя?

Райм каза първото име, което му хрумна:

- Хари Пиджън.

- Хари Пиджън?

- Мислех си за птици - обясни Райм, като кимна към гнездо­то на сокол-скитник на перваза от външната страна на прозоре­ца, добре защитено от лошото време.

- Искаш да се представям като Хари „Гълъбчето“. - Полица­ят поклати глава. - Изключено.

Сакс се изсмя. Криминалистът го погледна мрачно:

- Все ми е едно. Измисли си сам проклетото име.

- Стан Валенса. Бащата на майка ми.

- Хубаво. - Райм погледна нетърпеливо към един кашон в ъгъла. - Ето, вземи един от ония.

- Какво са това?

- Предплатени мобилни телефони - обясни Сакс. - Държим винаги пет-шест на разположение за операции като тази.

Младият полицай взе един телефон.

- „Нокия“. Хъм. Сгъваем. Модерна работа - измърмори със сдържан сарказъм.

Преди да набере, Амелия го предупреди:

- Само се постарай да запомниш добре номера, за да не се запънеш, ако някой те попита.

- Да, добре.

Пуласки набра номера на личния си телефон с предпла­тения. Погледна номера, после излезе, за да се обади в бол­ницата.

Сакс и Райм се заеха с доклада за убийството пред кмет­ството и нанесоха някои корекции. Пуласки се върна след мал­ко и обяви:

- От болницата още чакат някой да им каже къде да изпратят тялото. Директорът на моргата каза, че очаква да му се обадят в близките часове.

Райм го изгледа изпитателно:

- Готов ли си за мисията?

- Предполагам. Да.

- Ако има погребение, ще отидеш там. Ако не, искам да си в погребалния дом в момента, когато се появи някой за тленните останки. Цветята от мен ще бъдат там. А това е отличен повод за разговор: човекът, когото Ричард Логаи се е опитал да убие и който го е изпратил в затвора, праща цветя на погребението му.

- Като какъв трябва да се представи Валенса?

- Като сподвижник на Логан. Точно какъв, не знам. Трябва да помисля. Но трябва да е загадъчен, опасен тип. - Райм се намръщи. - Иска ми се да не приличаше на момченце от църко­вен хор. Всъщност пял ли си в хора?

- И аз, и брат ми.

- Е, сега ще трябва да се преструваш на гадняр.