lovech - Kadeto tegne mrak

— Има голяма дупка между Сагата за Нял и тази за Егилс. Никой не е можел да разчете тези редове преди откриването на ултравиолетовата светлина. Сега вече знаем какво пише: „Поместете тук Сагата за Гаукур Трандилссон. Доколкото знам, Гримур Торстейнссон разполага с копие.“ Мориц се обърна към Магнъс с усмивка. — Ние знаехме, че някога е имало сага за Гаукур, но смятахме, че е изгубена като много други. Името Гаукур се появява само веднъж и то за един-два реда в Сагата за Нял; пише, че бил убит от Асгримур.

— Когато прочетеш сагата, ще разбереш как — каза Магнъс, усмихна се и се върна на мястото си. Явно Книгата на Мьодрувелир беше пропускът, за който Ингилейф говореше.

— Гаукур се появява и на едно друго, невероятно място — продължи Мориц. — Викингски руни, или по-скоро графити, са били открити в една гробница в Оркни през деветнайсети век. Според надписа, руните са били издълбани от брадва, някога принадлежала на Гаукур Трандилссон от Исландия. Това доказва, че е имало такъв човек.

Мориц погледна към купа листи пред Магнъс.

— Това ли е английският превод? Може ли да го прочета?

— Да. Но ще трябва да си сложиш ръкавици и да го четеш тук. Искаме да го дадем за лабораторен анализ, преди да го размножим.

— Знаеш ли къде е оригиналът?

— Знам, да. Разпаднал се е на парчета, но има едно отлично хартиено копие от седемнайсети век. Утре ще ти го покажем. Разбира се, няма как да сме сигурни, че това е истинска находка. Трябва да проверим автентичността ѝ.

— С удоволствие — каза Мориц.

— Това е поверителна информация. Не казвай никому нито дума.

— Разбирам. Но не оставяйте лаборантите да пипат някой от тези документи без мой надзор.

— Естествено — каза Магнъс. — Ако сагата е истинска, колко може да струва?

— Не мога да кажа — отвърна Мориц. — Последният средновековен ръкопис на пазара е бил продаден на търг от „Содърбис“ през 1960-та на консорциум от исландски банки. Бил е собственост на английски колекционер. Сега, разбира се, нито банките имат пари, нито исландското правителство. — Загледа се в сагата. За това обаче, ако е истинско, ще се намерят достатъчно купувачи извън Исландия, готови да платят милиони долари. — Мориц поклати глава. — Много милиони.

Магнъс се върна на бюрото си, където Арни го очакваше с развълнуван вид.

— Какво става? Отпечатъците на Ингилейф съвпадат ли?

— Не. Но получих отговор от Австралия.

— От експерта по елфски езици?

Арни подаде на Магнъс разпечатка на имейла:

Драги Детектив Холм,

Успях да преведа почти всичко от двете съобщения, които ми изпратихте. Писани са на Куеня — най-известният от измислените езици на Толкин. Това е преводът:

1. Имам среща с Харалдссон утре. Да настоявам ли да ми покаже текста?

2. Видях се с Харалдссон. (??) е у него. Поиска много повече. 5 милиона. Трябва да поговорим.

Бележка: Не успях да намеря превод за думата „kallisarvoinen“ и съм я маркирал с (??).

Много се радвам, че познанията ми по Куеня най-сетне се оказаха от полза за някого!

Поздрави

Бари Флечър

Лектор, Факултет езици и лингвистика,

Университет на Нови Южен Уелс

— Е, първото съобщение е ясно. Второто е било изпратено в единайсет часа вечерта в деня на убийството, нали? — попита Магнъс.

— Точно така. Веднага щом Джъб се е върнал в хотела от срещата с Агнар.

— Нищо чудно, че е искал да поговорят, след като е хвърлил трупа в езерото.

— Странно какво ли означава тази дума, „калисар…“ или както там беше.

Магнъс помисли малко и каза:

— Ръкопис? „Ръкописът е у него.“ Има смисъл.

— Не знам — каза Арни.

— Какво не знаеш?

— Нещо не ми звучи. Имам чувството, че нещо друго е било у Агнар. Нещо, заради което е вдигнал цената. А Джъб е искал да говори с Исилдур, за да го пита дали да плати.

Магнъс въздъхна. Търпението му беше на привършване.

— Арни! Знаем, че Агнар е умрял онази вечер. Това съобщение гласи, че е поискал много повече пари. Затова Джъб го е убил и е решил да докладва на шефа за стореното. Проста работа. Случва се при почти всяка наркосделка в Бостън. Ела да покажем това на Балдур. Той ще иска да го обсъди с Джъб по време на разпита.

Арни последва Магнъс в кабинета на Балдур. Арни нямаше чувството, че работата е проста, но той бе свикнал да греши по полицейски въпроси. Най-важното в такива случаи беше да не вдига много врява покрай грешките си и да не им позволява да го потискат.

Вигдис караше нагоре по криволичещия път към Хруни. Отне ѝ почти два часа да се добере от Рейкявик дотук — твърде много време за една рутинна проверка. Но Балдур настояваше всяко име от тефтера за срещи на Агнар да бъде проверено. Сега беше ред на загадъчното място Хруни.